Животът им тъкмо бе започнал да се стабилизира, когато през 1945 г. Съветският съюз наруши договора за неутралитет с Япония и предприе масирано нашествие в Манджурия. Приключила с бойните действия на европейския фронт, съветската армия използва транссибирската жп магистрала да прехвърли в Далечния изток огромна военна сила, готова да премине границата. Бащата на Тенго очакваше това да стане; получил бе тайно сведения за назряващата ситуация от един правителствен чиновник, с когото се беше сприятелил покрай някаква далечна роднинска връзка. Човекът му подшушна, че отслабналата японска армия в Гуандун не е способна да отблъсне подобно нашествие, та да има готовност да се спасява с дрехите на гърба си при първа възможност — и колкото по-скоро, толкова по-добре. В мига, в който чу, че съветската армия е нарушила границата, яхна коня, отпраши в галоп до най-близката жп гара и успя да се метне на предпредпоследния влак за Далиен. Единствен той от всичките му другари фермери се добра до Япония преди края на годината.
След войната отиде в Токио и се опита да се прехранва с черноборсаджийство и като дърводелски чирак, но нищо не се получи. Едва устиска жив. Работеше като носач в магазин за алкохолни напитки в квартала с увеселителни заведения Асакуса, когато случайно срещна стар познат от манджурската авантюра — чиновника, който го бе предупредил за надвисналото съветско нашествие. Човекът първоначално се прехвърлил на работа в пощенската служба на японската марионетна държава Манчукуо, а след като се прибрал в Япония, заел предишната си длъжност в министерството на съобщенията. Изглежда, бащата на Тенго му бе симпатичен, понеже му беше селски, а и не се плашеше от работа. Покани го да похапнат.
И когато разбра, че бащата на Тенго не успява да си намери прилична работа, го попита дали не би станал инкасатор на абонаментните такси за Ен Ейч Кей. Можел да го препоръча на свой приятел в съответния отдел. Бащата на Тенго прие с радост. Нямаше никаква представа какво е това Ен Ейч Кей, но бе готов на всичко, стига да му гарантираше постоянен доход. Човекът му написа препоръчително писмо и дори му стана поръчител, с което улесни назначаването му за инкасатор. Обучиха го и му дадоха униформа и норма. По онова време хората едва почваха да се свестяват от шока на военното поражение и да търсят поне малко развлечения в трудното битие. Радиото бе най-достъпната и най-евтина форма на забавление; а следвоенното радио, което предлагаше музика, комедии и спортни предавания, бе несравнимо по-популярно от предвоенния си предшественик, когато в ефира звучаха единствено ентусиазирани призиви за патриотична саможертва. И Ен Ейч Кей се нуждаеше от много хора, които да ходят от врата на врата да събират абонаментната такса.
Бащата на Тенго се залови въодушевено за работа. Основните му предимства бяха яката фигура и упоритостта в борбата с неуспехите. Та нали, откакто се помнеше, не се бе наяждал като хората. Човек като него най-малко щеше да се уплаши от събирането на такси за Ен Ейч Кей. Окото му не трепваше и пред най-злите ругатни. А в същото време изпитваше удоволствие, че принадлежи към една гигантска организация, нищо че бе сред най-нисшите й труженици. Цяла година изкара на комисиона, без никакви социални осигуровки; получаваше единствено процент от събраните средства, но ефективността и отношението му към работата така изпъкваха, че го включиха без пробен срок в редовете на редовните служители — почти безпрецедентен случай в Ен Ейч Кей. Голяма роля в това отношение изиграха превъзходните му успехи в един особено тежък инкасаторски район, но от значение бе и влиянието на поръчителя му — служителя в министерството на съобщенията. Скоро след това го назначиха на основна заплата плюс режийни. Уреди се със служебно жилище и се включи в медицинската каса. Разликата в обслужването бе не по-малка от разликата между деня и нощта. По-голям късмет не бе вадил през целия си живот. Другояче казано, успял бе най-сетне да се добере до най-ниското стъпало в служебната стълбица.