Аомаме каза, че й е все едно, понеже пишат едно и също.
— Може, но все пак вие трябва да решите кой искате — заяви жената с равен глас, целящ да предотврати всякакви по-нататъшни спорове.
И понеже и на Аомаме не й беше до разправии, напосоки спомена „Майничи“. После седна в едно сепаре, отвори тетрадката си, хвана химикалката и взе да преглежда статиите една подир друга.
В ранната есен на 1981 година не се бе случило никакво особено важно събитие. През юли бе минала сватбата на Чарлс и Даяна и остатъчните ефекти продължаваха да са налице: репортажи къде ходили, какво правили, тя как била облечена, какви накити носела. Аомаме, естествено, знаеше за сватбата, но тя никак не я интересуваше и не можеше да проумее защо хората толкова се вълнуват за съдбата на един английски принц и принцесата му. А и Чарлс не й изглеждаше толкова като принц, колкото като гимназиален учител по физика със стомашно разстройство.
В Полша движението „Солидарност“ на Лех Валенса задълбочаваше конфликта си с правителството и Съветският съюз изразяваше своята „загриженост“. По-конкретно, Съветите заплашваха, че ако полското правителство не успее да постави нещата под свой контрол, ще пратят танковете, както бяха постъпили по време на Пражката пролет през 1968 г. И тези събития си ги спомняше Аомаме, макар само в най-общи линии. И понеже знаеше, че съветското правителство се бе отказало в крайна сметка от каквато и да било намеса в тази ситуация, реши, че не й е нужно да се задълбочава в тези материали. Едно нещо обаче й направи впечатление. В направената с цел да възпре Съветите да не се намесват във вътрешните работи на Полша декларация президентът Рейгън бе цитиран да казва: „Надяваме се, че напрегнатото положение в Полша няма да обърка съвместните американо-съветски планове за създаване на база на Луната“. Създаване на база на Луната ли? За пръв път чуваше за подобен план. Макар че, като се замислеше, май бяха споменали нещо в този смисъл по новините през оная вечер — когато прави секс с оплешивяващия мъж на средна възраст от Кансай в хотела му в Акасака.
На 20 септември над 10 000 души бяха участвали в най-голямото състезание по пускане на хвърчила в света, състояло се в Джакарта. Точно тази новина й беше убягнала навремето, но и в нея нямаше нищо необичайно. Кой ще ти помни новина за гигантска надпревара с хвърчила, провела се в Джакарта преди цели три години?
На 6 октомври радикални ислямски терористи бяха извършили покушение срещу египетския президент Ануар Садат. Аомаме си спомни тази вест с нов изблик на прискърбие по адрес на Садат. Плешивата му глава открай време й харесваше, а освен това се отвращаваше от религиозните фундаменталисти. Побесняваше само като се сетеше за нетолерантния им мироглед, надутото им чувство за превъзходство и наглото налагане на възгледите им върху останалия свят. Гневът й ставаше почти неконтролируем. Но това нямаше нищо общо с проблема, пред който бе изправена в момента. Пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои, после обърна страницата.
На 12 октомври в жилищната част на район Итабаши в Токио инкасатор на абонаментни такси за Ен Ейч Кей (56-годишен) тръгнал да се надвиква с отказващ да си плати таксата студент. Извадил касапския нож, който винаги носел в куфарчето си, и наръгал студента в коремната област, като го наранил сериозно. Незабавно дошла полиция и го арестувала. Инкасаторът стоял замаян, с кървав нож в ръка. Не оказал никаква съпротива. Според един от колегите му инкасатори бил на щатна длъжност от шест години и бил изключително старателен служител с прекрасна служебна характеристика.
И за този случай Аомаме нямаше никакъв спомен. А си купуваше редовно „Йомиури“ и го изчиташе от край до край, като обръщаше особено внимание на репортажите, свързани с престъпления (а това бяха поне половината от дописките със социална тематика във вечерното издание). Нямаше начин да е пропуснала голям материал като този. Възможно бе, разбира се, нещо да й е отклонило вниманието точно в този момент, но й се струваше малко вероятно — малко вероятно, но не и абсолютно невъзможно.
Сключи вежди и се замисли върху възможността да е пропуснала новината. После си записа в тетрадката датата и най-важното от произшествието.