Инкасаторът се казваше Шиносуке Акутагава. Внушително име. Близко до това на литературния великан Рюносуке Акутагава. Но снимка на инкасатора нямаше, имаше само на намушкания от него двадесет и една годишен Акира Тагава. Тагава учел трети курс право в университета „Нихон“ и бил втора категория практикуващ фехтовка с японска сабя. Ако по време на разправията е имал в ръката си някоя бамбукова тренировъчна сабя, инкасаторът нямало да го наръга толкова лесно, но нормалните хора обикновено не държат бамбукови саби в ръце, докато разговарят с инкасатори на Ен Ейч Кей. Не по-малко вярно е и това, че нормалните инкасатори на Ен Ейч Кей не се разкарват с касапски ножове в куфарчетата си. Аомаме проследи репортажите по случая от следващите няколко дати, но никъде не прочете студентът да е умрял. Вероятно бе прескочил трапа.
На 16 октомври бе станал сериозен инцидент в каменовъглена мина в Юбари, на остров Хокайдо. В забоя на дълбочина хиляда метра избухнал пожар и над 50 миньори загинали от задушаване. Докато пламъците се качвали нагоре към повърхността, умрели още десет души. За да предотврати разпространението на огъня, компанията напълнила мината с вода, без да се осведоми предварително къде са останалите миньори. Броят на смъртните случаи стигнал до 93. Новината бе потресаваща. Каменните въглища се смятаха за „мръсен“ енергиен източник и добивът им беше опасна работа. Миннодобивните компании не бързаха да инвестират в обезопасяващи средства и условията за работа бяха ужасни. Често ставаха нещастия и белите миньорски дробове се рушаха, но в същото време въглища се търсеха от много хора и бизнеси, понеже бяха евтини. Аомаме ясно си спомняше този нещастен случай.
Последствията от минната злополука в Юбари все още занимаваха вестниците, когато Аомаме най-после намери събитието, което търсеше. Станало бе на 19 октомври 1981 г. Но Аомаме бе чула за него едва преди няколко часа, когато Тамару бе отворил дума. Просто не можеше да го повярва. Заглавието бе на първа страница на сутрешното издание, с едри букви:
Репортажът се придружаваше от голяма снимка — направен от въздуха кадър на мястото, където се бе водила битката, близо до езерото Мотосу, в планината на префектура Яманаши. Имаше и проста карта на района, намиращ се в планината, далече от застроените вилни зони около езерото. Освен това имаше портрети на тримата загинали полицаи от префектурната полиция в Яманаши. Изпратено било с хеликоптер подразделение от специалните десантни сили. Камуфлажни униформи, снайперски карабини с оптически мерници, автоматични пистолети с тъпи муцуни.
Аомаме се намръщи до краен предел. За да изрази напълно чувствата си, разтегна докрай всеки мускул на лицето си. Благодарение на това, че се намираше в сепаре, никой от останалите хора в читалнята не успя да види внезапното й преображение. После пое дълбоко въздух: всмука максимално от околния въздух, после го издуха до последната частица, като излязъл на повърхността кит, с цел да подмени всичкия въздух в белите си дробове. Звукът стресна седналия на масата зад нея гимназист; така както седеше с гръб към Аомаме, той се извърна да я види, но не каза нищо. Само се уплаши.
След като задържа разкривено лицето си за известно време, Аомаме се напъна да отпусне всеки свой лицев мускул поотделно, докато възвърне нормалното си изражение. После се помъчи да подреди мислите си, като през цялото време потракваше с горния край на химикалката по зъбите си.
Причина трябва да има. Няма начин да няма причина. Не може току-така да съм пробляла събитие от такъв мащаб, разтърсило цяла Япония. А и не е само този случай. И за наръгания от инкасатора на Ен Ейч Кей студент нищо не бях чула. Абсолютно загадъчна работа. Как съм могла да пропусна две поредни важни събития? Като се знам колко съм наблюдателна, колко съм педантична. Нещо да е накриво само с един милиметър, моментално го забелязвам. И паметта ми е силна. Благодарение на всичко това досега и една грешчица не съм допуснала, докато изпращах неколцина мъже „в отвъдното“. Благодарение на това оцелявам — на внимателното всекидневно изчитане на вестника, а като казвам „внимателно изчитане на вестника“, имам предвид, че никога не пропускам нищо, което да има макар и минимално значение.
А вестникът продължаваше още сума ти дни да отразява с подробности „инцидента на езерото Мотосу“. Силите за самоотбрана и полицията на префектура Яманаши организирали масово претърсване на околните хълмове, блокирали десет избягали екстремисти, убили трима, ранили тежко други двама и задържали четирима (сред тях се оказала и една жена). Само един останал в неизвестност. Вестникът бе пълен с репортажи от събитието, покрай което бе зарязал отразяването на случая с инкасатора на Ен Ейч Кей, пробол с нож студента от район Итабаши.