Освен че прилагаха на практика наученото в „Такашима“, хората от Сакигаке въведоха и някои свои новости. Като начало се отказаха от изкуствените торове и преминаха изцяло към органично земеделие, с използване само на органични торове при отглеждането на зеленчуците. Създадоха и служба за търговия с храни по пощата, насочена пряко към по-заможните градски жители. Което им позволи да повишат единичните цени. Станаха първите „екологични фермери“ и намериха начин да се възползват докрай от това си положение. Понеже бяха все градски чеда, знаеха, че гражданите с удоволствие ще плащат по-скъпо за пресни, вкусни, несъдържащи вредни вещества зеленчуци. Оформиха и собствена система за дистрибуция: наемаха на договор куриерски фирми и оптимизираха маршрутите им. На всичко отгоре бяха първите, които изтъкваха като достойнство факта, че продават „нееднакви на вид зеленчуци, с пръстта по тях“.
— Много пъти посещавах Фукада и фермата му — каза Професора. — Новата му среда сякаш му бе вдъхнала нов живот и му беше дала възможност да изпита нови идеи. Може да се каже, че бе най-спокойният и най-многообещаващ период от живота му, а и семейството му, изглежда, се бе приспособило добре към новия им начин на живот.
Славата на Сакигаке се разнасяше и броят на желаещите да живеят там нарастваше. Благодарение на търговията по пощата името се прочуваше, а и медиите постоянно сочеха селото като пример за успешна комуна. Доста хора бяха готови да се махнат от лудата гонитба на пари и заливащия ги информационен поток в реалния свят и да започнат да се прехранват с пот на чело. Сакигаке силно ги привличаше. Появяха ли се такива хора, комунарите ги интервюираха, проучваха и допускаха само онези, които им се струваха перспективни. Не приемаха всеки новодошъл. Държаха да запазят високото качество и етичността на колектива. Търсеха хора със солидни земеделски умения и яка физика, способни на тежък физически труд. Приемаха и жени, с надеждата да поддържат съотношението между двата пола максимално близо до 50:50. Притокът на нови членове означаваше и разширяване на самата ферма, но и това не беше проблем поради наличието на излишни нивя и къщи. В началото преобладаваха младите ергени, но постепенно взеха да се включват все повече хора заедно със семействата си. Сред новодошлите имаше и доста високообразовани членове на различните професии — лекари, инженери, учители, счетоводители и прочее. Тях ги посрещаха особено радушно, понеже имаха нужда от професионалните им умения.
— И в Сакигаке ли възприемат такашимската примитивна комунистическа система? — попита Тенго.
— Не — поклати глава Професора. — Фукада не пожела да въведе комунална собственост върху имотите. Колкото и радикален да бе като политик, в същото време бе и хладнокръвен реалист. Целта му бе да създаде една по-гъвкава общност, а не общество от типа на мравешките колонии. Подходи другояче: раздели хората си на отделни звена, като всяко водеше свой си гъвкав комунален живот. Признаваха частната собственост и до известна степен бяха въвели преразпределение на възнагражденията. Който не харесваше звеното си, можеше да премине в друго, а и всеки бе свободен да се махне от Сакигаке, когато поиска. Имаха и пълен достъп до външния свят, и почти пълна липса на идеологическа обработка или промиване на мозъците. Още в „Такашима“ на Фукада му беше станало ясно, че една естествена, отворена система неминуемо води до по-висока производителност.
Под ръководството на Фукада дейността на фермата Сакигаке се развива по план, но в крайна сметка комуната се разделя на две отделни фракции. Докато се придържали към гъвкавата звенева система на Фукада, подобно разцепление било неизбежно. От едната страна била войнстващата фракция — революционна група, сплотена около първоначалните хунвейбини на Фукада. За тях земеделската комуна не била нищо друго освен подготовка за самата революция. Земеделието им служело за прикритие, докато дойдел мигът да грабнат оръжието. И били непоклатими в това свое намерение.
От другата страна била умерената фракция. Като мнозинство те споделяли антикапиталистическата позиция на войнствената фракция, но, общо взето, се държали встрани от политиката; предпочитали да си създадат самозадоволяваща се комуна сред природата. По отношение на фермерството и двете фракции споделяли една и съща цел; но щом се наложело да вземат решение относно оперативната политика на комуната като цяло мненията им се разминавали. Разпадът на комуната бил само въпрос на време. Често не намирали никакви допирни точки за сближаване, а това пораждало ожесточени буйни спорове. Разпадът на комуната бил само въпрос на време.