Аомаме водеше най-вече курсовете по силова подготовка и бойни изкуства. Клубът бе известен, членството в него бе ограничено с помощта на високи такси и членски внос и сред членовете му имаше много знаменитости. Аомаме организира няколко курса по любимата си специалност — самозащита за жени. Изработи голямо брезентово чучело на мъж, приши на чатала му черна работна ръкавица в ролята на тестиси и се захвана да учи курсистките си как да насочват най-ефективно ритниците си в тази точка. В името на реализма напъха и две топки за скуош в ръкавицата. От курсистките се изискваше да ритат тази мишена бързо, безмилостно и многократно. Много от тях изпитваха особено удоволствие от тези тренировки и бележеха забележителен напредък, макар мнозина от членовете (предимно мъжете, естествено) да наблюдаваха смръщено този спектакъл и да се оплакваха пред ръководството, че инструкторката е прекалила. В резултат на което привикаха Аомаме и й наредиха да поозапти тренировките.
— Но, реално погледнато — запротестира тя, — една жена няма друга отбрана срещу мъж, освен да прибегне до ритник в тестикулите. Повечето мъже са по-едри и по-силни от жените. Така че жената няма никакви шансове, ако не атакува светкавично в тази област. Мао Дзедун го е казал най-точно: „Намираш слабата точка на противника и действаш пръв с насочена атака. Няма друг начин една партизанска акция да успее срещу редовна войска“.
Пламенната й защита ни най-малко не впечатли управителя.
— Много добре знаеш, че сме един от малкото труднодостъпни клубове в града — рече й намръщено. — Повечето ни членове са знаменитости. Поради което сме длъжни да пазим достойнство във всяка една област на дейността ни. Имиджът е изключително важно нещо. И пет пари не давам по каква причина си намислила тези свои тренировки, но ще ти кажа едно: под всякакво достойнство е да гледаш как група жени в детеродна възраст ритат чучело по чатала и крещят като ненормални. Досега най-малко един кандидат си оттегли молбата за членство, след като по време на обиколката си из клуба е попаднал на твоя курс в действие. Не ме интересува какво е казал Мао Дзедун — а още по-малко пък Чингис хан; факт е, че подобна гледка тревожи, дразни и притеснява повечето мъже.
Аомаме ни най-малко не съжаляваше, че е накарала членуващите в клуба мъже да изпитат тревога, раздразнение и притеснение. Всички тези неприятни усещания не можеха изобщо да се сравнят с изпитаната от жертвата на брутално изнасилване болка. Но нямаше и как да не се съобрази със заповедта на началника, така че се принуди да тушира агресивността в курса си по самоотбрана. На всичко отгоре й забраниха да използва и чучелото. В резултат на което водените от нея тренировки станаха много по-скучни и формални. Самата Аомаме никак не се радваше, няколко от курсистките й подадоха оплакване, но тъй като беше наемен служител, тя нищо не можеше да предприеме.
Аомаме бе на мнение, че ако не може да отправи ефективен ритник в топките, докато я напада някой мъж, почти нищо друго не й остава. В хода на един истински двубой практически е невъзможно да изпълниш висши хватки от рода на това да сграбчиш ръката на противника и да я извиеш зад гърба му. Такива изпълнения стават само на кино. Вместо да опитва подобни подвизи, една жена по-скоро би трябвало да побегне, а не да се бие.
Така или иначе, Аомаме бе усвоила поне десет различни техники за ритане на мъж в топките. Стигна дотам, че накара няколко по-млади свои познати от университета да си сложат предпазни чашки, за да се упражнява върху тях.
— Адски боли, ма — беше изпищял един. — Дори през чашката! Не ща повече!
Знаеше, че ако й се наложи, и за миг не би се поколебала да приложи някоя от изпипаните си техники в истински двубой. Само да посмее някой откаченяк да ме нападне! Ще му покажа края на света, и то отблизо. Ще му дам възможност да види със собствени очи второто пришествие. Ще го пратя чак в Южното полушарие, да се изсипят отгоре му саждите на смъртоносния дъжд там, сред кенгурата и кенгурчетата.
Потънала в размисли за второто пришествие, Аомаме седеше на бара и посръбваше от коктейла с джин „Том Колинс“. От време на време поглеждаше часовника си, уж чакаше някого, макар реално да нямаше никаква среща. Просто чакаше да се появи някой подходящ мъж сред прииждащите клиенти. Часовникът й показваше 8:30. Носеше бледосиня блузка под тъмнокафявия жакет „Калвин Клайн“ и тъмносиня минипола. Но не си носеше ледокопчето. Оставила го бе да си почива, кротко увито в хавлийка, в нощното й шкафче у дома.