— На моите години на човек му трябва много малко храна — каза. — Но възможно най-качествена — добави почти на шега.
Искаше Аомаме да й стане личен инструктор, да я обучава у дома й два-три пъти седмично на бойни изкуства. Освен това, ако можело, Аомаме да й помагала и със стречинга — упражненията за разтягане на мускулатурата.
— Разбира се, че ще мога — отвърна Аомаме, — но ще се наложи да уредите личните тренировки извън клуба чрез администрацията му.
— Хубаво — каза вдовицата, — но дай отсега да се договорим за графика. Намеси ли се и друг, ще стане бъркотия. Аз тъкмо това желая да избегна. Нали ме възразяваш?
— Ни най-малко.
— В такъв случай започваме още от идната седмица рече вдовицата.
И с това приключиха деловата част.
— Онзи ден в клуба ме поразиха думите ти за безпомощността. Как разяждала човека. Помниш ли ги?
— Помня — кимна Аомаме.
— Надявам се да не възразиш на следващия ми въпрос. Крайно прям е. Но ще ни спести време.
— Питайте каквото искате — каза Аомаме.
— Случайно да си феминистка или лесбийка?
Аомаме се изчерви леко, но завъртя глава.
— Мисля, че не съм. Мислите ми по въпроса са си моя лична работа. Но не съм доктринер-феминистка, нито съм лесбийка.
— Хубаво — рече вдовицата. И сякаш в израз на облекчение поднесе елегантно към устата си вилицата с късче броколи, сдъвка го изискано и отпи глътка вино. — Дори да си феминистка или лесбийка, това ни най-малко не би ме смутило. И не би повлияло на нищо. Но ще си позволя да отбележа: фактът, че не си нито едното, нито другото, опростява общуването ни. Разбираш ли какво имам предвид?
— Разбирам — каза Аомаме.
Аомаме взе да ходи по два пъти седмично в резиденцията на вдовицата, да я обучава на бойни изкуства. Преди доста години тя бе опасала цялото просторно помещение с огледала за уроците по балет на дъщеричката й и сега провеждаха там старателно планираните занимания с Аомаме. За човек на нейните години вдовицата бе много гъвкава и бележеше бърз напредък. Дребното й тяло се бе радвало през годините на внимание и грижи. Аомаме я обучаваше и на основите на системния стречинг и й правеше масажи за отпускане на мускулатурата.
Особено я биваше в масажирането на дълбоките тъкани, за което бе получавала по-добри оценки от всички останали във физкултурния институт. Умът й бе запечатал наименованията на всички кости и мускули на човешкото тяло. Познаваше функцията и характеристиките на всеки отделен мускул и знаеше как да му придаде тонус, а и как да поддържа този тонус. Дълбоко убедена бе, че човешкото тяло е един храм, който следва да се поддържа максимално здрав, красив и чист, независимо какво се съхранява във въпросния храм.
И понеже обикновената спортна медицина не й стигаше, Аомаме от личен интерес се зае да изучи и техниката на акупунктурата и изкара няколкогодишен официален курс при един лекар китаец. Впечатлен от бързия й напредък, докторът я похвали, че притежава достатъчно умения за професионалист. Аомаме възприемаше бързо, ненаситна да придобие подробни знания относно телесните функции. Но най-важното бе, че върховете на пръстите й бяха надарени с някакво едва ли не плашеща чувствителност. Така както има хора, способни да хвърлят бейзболна топка с изумителна точност или да откриват с чатал от леска подземни водоносни слоеве, Аомаме напипваше мигновено с пръсти скритите в тялото точки, които влияят на функционалността му. Никой не я беше учил на това. Идеше й по естествен път.
Не мина много време и Аомаме и вдовицата взеха да приключват всяка тренировка и масаж с бъбрене над чаша чай. Приборите за чая винаги се донасяха от Тамару върху сребърната табла. През първия месец той не обели и дума в присъствието на Аомаме и тя се видя принудена да попита дали Тамару случайно не е ням.
Веднъж вдовицата полюбопитства дали на Аомаме й се е налагало да използва техниката на ритане по топките в действителна самоотбрана.