Жената леко присви очи.
— Това поне е очевидно. Щом си на такова място. И подозирам, че и двете не сме от професията.
— Разбира се, че не сме.
— Ей, имам една идея. Защо не направим отбор? Предполагам, че на един мъж ще му е по-лесно да заговори две жени, отколкото една. А пък и ние ще можем да се отпуснем и да се чувстваме в по-голяма безопасност, отколкото ако сме сами. Пък и толкова сме различни: аз съм по-женствената, а ти имаш един такъв строен, момчешки вид. Сигурна съм, че ще направим добър екип.
Момчешки вид, помисли си Аомаме. За пръв път ми го казва някой.
— Но и спрямо мъжете може да имаме различен вкус — каза. — Какъв екип ще сме тогава?
Жената сви устни и се замисли.
— И ти си права. Вкусът към мъжете, значи? Хм. Ти какви ги харесваш?
— На средна възраст, по възможност — отвърна Аомаме. — Не си падам особено по младоците. Най ги обичам, когато са почнали леко да олисяват.
— Аха! Ясно. На средна възраст, викаш. Аз пък ги предпочитам млади и навити и красавци. Нямам особен интерес към средната възраст, но съм готова да ти угодя и да опитам. За натрупване на опит. Мъжете на средна възраст бива ли ги? В секса, имам предвид.
— Зависи от човека.
— Ама, разбира се — съгласи се жената. После присви очи, сякаш проверяваше някаква своя теория. — В секса няма правила, естествено, но най-общо погледнато…
— Не са зле. И те в крайна сметка остават без сила, но поне им е нужно известно време, за да стигнат дотам. Не бързат. А ако се случи някой наистина добър, може да ти докара няколко оргазма.
Онази се позамисли.
— Хм. Почва май да ми става интересно. Що пък да не опитам?
— На всяка цена!
— А секс в четворка правила ли си? С размяна на партньорите по някое време.
— Никога.
— И аз не съм. А би ли искала?
— Предполагам, че не — каза Аомаме. — Между другото, нямам нищо против да сме екип, но ако ще правим заедно разни неща, дори само за известно време, ми се ще да знам повече за теб. Иначе току-виж сме се оказали на различна вълна.
— Прекрасна идея — каза другата. — Хубаво, какво искаш да знаеш за мен?
— Като начало, какво работиш?
Жената отпи от своя „Том Колинс“ и остави чашата върху подложката. Попи устните си с книжна салфетка. След което огледа следите от червило по салфетката.
— Тоя коктейл си го бива — рече. — На основата на джин е, нали?
— Джин с лимонов сок и газирана вода.
— Абе, може и да не е велико изобретение, ама става за пиене.
— Радвам се.
— Така. Питаш ме какво работя. Малко ми е трудно да ти отговоря. Дори да ти кажа истината, съмнявам се, че ще ми повярваш.
— Добре. Тогава аз почвам. Инструктор съм в спортен клуб. Преподавам предимно бойни изкуства. И стречинг.
— Бойни изкуства! — възкликна жената. — Нещо като Брус Ли, така ли?
— В общи линии.
— Много ли си добра?
— Горе-долу.
Жената се засмя и вдигна чашата си като за наздравица.
— Значи, ако закъсаме, може да се окаже, че сме непобедим екип. Може и да не ми личи, но от доста години се занимавам с айкидо. Да ти кажа най-откровено, работя в полицията.
— В полицията?! — Долната челюст на Аомаме увисна, но от устата и не излезе повече никакъв звук.
— Към токийското градско управление. Ама не ми личи, нали?
— Ни най-малко — отговори Аомаме.
— Но си е самата истина. Абсолютно. Казвам се Аюми.
— А аз Аомаме.
— Аомаме. Това истинското ти име ли е?
Аомаме кимна най-сериозно.
— Полицайка. Сигурно ходиш в униформа, носиш пистолет и обикаляш по улиците в патрулка, така ли?
— Това бих желала да правя. Затова постъпих в полицията. Но не ми дават. — Аюми сграби шепа солети от близката купа и шумно задъвка. — Засега ходя с една смотана униформа, придвижвам се с една от ония миниполицейски коли — които са по-скоро скутери — и по цял ден пиша квитанции за глоби за неправилно паркиране. Естествено, пистолет не ми се полага. На кого му трябва да стреля предупредително във въздуха за това, че някой гражданин си е паркирал тойота королата пред пожарен кран? На полигона стрелям без грешка, ама кого го е еня? Само защото съм жена, трябва по цял ден да ходя напред-назад с една пръчка с тебешир на нея и да изписвам по асфалта часа и номера на неправилно паркираните коли.