— Като ходиш на стрелба, с полуавтоматичен „Берета“ ли стреляш?
— Как иначе. Сега всички носят само „Берета“. Малко възтежичък ми е. Със зареден пълнител сигурно има едно кило.
— Без патрони беретата тежи 850 грама — каза Аомаме.
Аюми я изгледа така, както съдържателят на заложна къща преценява предложен му часовник.
— Ти пък откъде ги знаеш тия работи?
— Открай време се интересувам от оръжия — каза Аомаме. — Макар в действителност никога да не съм стреляла.
— Сериозно? — Аюми май се убеди в искреността й. — Аз пък страшно си падам по стрелбата с пистолет. Вярно, беретата е тежичка, но има по-слаб откат от по-старите пистолети, така че и една дребна жена може да й свикне с достатъчно тренировки. Само дето големите началници не искат да повярват. Втълпили са си, че жена не може да стреля с пистолет. Всичките там горе са едни мъжки шовинисто-фашисти. Изкарах страхотни оценки и по работа с полицейската палка, поне колкото повечето мъже, но кой ти го признава? През цялото време слушам само мръсни двусмислени подмятания: „Ей, маце, ама и ти знаеш как се държи палка. Обади ми се, ако искаш да се поупражняваш допълнително“. Все такива приказки. Мозъците им са изостанали най-малко с век и половина от съвременния живот.
Аюми извади от чантата си пакет „Вирджиния Слимс“, изтръска с отрепетиран жест цигара, пъхна я между устните си, щракна с фина златна запалка и бавно издуха дима към тавана.
— И какво те накара да станеш полицайка? — попита Аомаме.
— Никога не съм си мечтала за такава работа. Но и не исках да се забия в някоя канцелария, да не говорим, че нямах и никаква професионална подготовка. Което силно ограничаваше избора ми. Така че в последната година от следването взех приемния изпит за градската полиция. Сред роднините ми има много полицаи: баща ми, брат ми, единият ми чичо. В полицията цари доста голяма шуробаджанащина, та много по-лесно те вземат, щом имаш роднина полицай.
— В семейството на полицията.
— Точно така. Но докато наистина не постъпих, изобщо нямах представа за повсеместната дискриминация срещу женския пол. В света на полицията жените са нещо като втора категория граждани. Не ти възлагат нищо освен улични нарушения, бумащина, преподаване на правилата за движение на първокласниците или обискиране на съмнителни жени. Пъъълна скука! А в същото време пращат разни, дето изобщо не могат да се мерят с мен, от едно интересно местопрестъпление на друго. Голямото добрутро само приказват за „равните възможности пред двата пола“, но всичко е за парлама, просто не се спазва. И убива у теб желанието да работиш като хората. Нали ме разбираш?
Аомаме каза, че я разбира.
— Направо побеснявам, като си помисля!
— Нямаш ли си гадже или нещо такова? — попита Аомаме.
Аюми се намръщи и се вгледа за известно време в тънката цигара между пръстите си.
— За една полицайка е на практика невъзможно да си завъди гадже. Работиш на смени и е адски трудно да се координираш с някого, който е с нормална работна седмица. Дори да успееш, в мига, в който обикновеният мъж дочуе, че си полицайка, моментално хуква назад като рак, бягащ от морския прилив. Отвратително е, не мислиш ли? — Аомаме потвърди, че и според нея е отвратително. — Поради което ти остава единствено романтиката по месторабота — само че там свестни мъже няма. Всичките са едни тъпунгери, дето само мръсни вицове знаят да разправят. Или са тъпи по рождение, или си мислят единствено за следващото си повишение по служба. И това са хората, които отговарят за сигурността в обществото ни! Не виждам никакво светло бъдеще за Япония.
— Една сладурана като теб би трябвало да се котира добре сред мъжете — каза Аомаме.
— Е, не мога да се оплача съвсем в това отношение. Но само ако не споменавам какво работя. Така че на места като тоя бар им разправям, че работя в застрахователна компания.
— Често ли се отбиваш тук?
— Не често. От дъжд на вятър — рече Аюми. И след като поразмисли, съобщи така, сякаш споделяше някаква тайна: — Но от време на време започвам да копнея за секс. Казано най-грубо, да изпитвам нужда от мъж. Нали загряваш — в определени периоди. И тогава се наконтвам, обличам си секси бельо и идвам тук. Намирам си някой подходящ партньор и цяла нощ се чукаме. Та за известно време мирясвам. Не че съм някаква нимфоманка или пък сексманиачка — просто имам нужда от здравословен полов живот. Щом се наситя, и ми минава. Не ми трябва много. На другия ден пак бачкам яко и си пиша квитанциите за глоби. А при тебе как е?