— А пък и не смятам, че подобен статут се постига лесно.
— Не е точно така — каза Професора. — Вярно, сблъскваш се със сума ти проучвания и бюрокрация, но ако намериш нужните политически връзки, подобни препятствия се преодоляват с лекота. А пък и винаги е бил изключително деликатен въпросът за разликата между вероизповедание и култ. Категорична дефиниция липсва. Всичко е въпрос на тълкуване. А там, където има място за тълкуване, винаги има място и за политически увещания. После, получиш ли веднъж статута на „религиозна общност — юридическо лице“, получаваш разни специални данъчни облекчения и специална закрила от закона.
— Така или иначе, Сакигаке престава да е обикновена земеделска комуна и се превръща в религиозна организация — при това застрашително затворена религиозна организация — подсказа Тенго.
— Да — рече Професора. — Нова религия. Или още по-точно казано — култ.
— Недоумявам — призна си Тенго. — Трябва да ги е споходило нещо крайно сериозно, че да претърпят подобна радикална промяна.
Професора се втренчи в опакото на дланите си, с дебелите посивели къдрави косми.
— Тука сте много прав, разбира се. И аз отдавна си задавам същия въпрос. Всякакви вероятности са ми минали през ума, но нито един окончателен отговор. Каква би могло да е причината? Но при възприетата от тях политика на тотална секретност е невъзможно човек да разбере какво става вътре. Да не говорим, че бившият водач на Сакигаке Фукада нито веднъж не се е появявал публично след промяната.
— А междувременно фракцията Акебоно е престанала да съществува след престрелката преди три години — каза Тенго.
Професора кимна.
— Сакигаке оцеля благодарение на откъсването й от Акебоно, но сега се развива твърдо като секта.
— Което вероятно ще рече, че битката не е засегнала кой знае колко Сакигаке.
— Напротив — рече Професора. — Послужи им за реклама. Те са хитри. И знаят как да обърнат нещата в своя полза. Както и да е, всичко това стана, след като Ери се бе махнала от Сакигаке. Както вече споменах, тези събития нямат никаква пряка връзка с Ери.
Тенго долови желанието на Професора да смени темата. Затова го попита:
— Вие лично чели ли сте „Въздушната какавида“?
— Разбира се.
— И как ви се струва?
— Много интересна история. И емоционално наситена. Но в какъв смисъл? Не съм съвсем сигурен, честно казано. Не схващам символиката нито на сляпата коза, нито на човечетата, нито на самата въздушна какавида.
— А не смятате ли, че историята намеква за нещо, което Ери действително е изживяла или видяла в Сакигаке?
— Възможно е, но не мога да определя докъде се простира истината и докъде — фантазията. Прилича ми на някакъв мит, но може да се възприеме и като остроумна алегория.
— Ери твърди, че човечетата наистина съществували.
При тези думи на Тенго лицето на Професора се посмръщи замислено:
— Нима действително смятате, че „Въздушната какавида“ описва истински случки?
Тенго завъртя глава:
— Не. Просто изтъквам факта, че и най-малката подробност в тази история е описана крайно реалистично и че именно в това е огромната сила на повестта като белетристика.
— И че пренаписването на историята с ваши думи, във ваш стил, цели да изясни онова, за което повестта само намеква, така ли?
— Да, при условие, че успея.
— Аз съм специалист по културна антропология — каза Професора. — Отдавна се отказах от научната кариера, но и до днес съм обладан от духа на тази дисциплина. Една от целите на тази наука е да релативизира притежаваните от индивида образи, тоест да открие в тези образи онези фактори, които са универсални, общочовешки, след което да подаде обратно тези универсални истини на същите тези индивиди. Един такъв процес позволява на хората да принадлежат към нещо, като в същото време запазват своята автономност. Схващате ли какво искам да кажа?
— Мисля, че да.