Час по-късно позвъни Аюми да пита дали тя и партньорът й могат да дойдат, че да му пийнат по още едно малко. Аомаме се съгласи и само след няколко минути цъфна Аюми с нейния. Поръчаха бутилка уиски и лед направиха алкохолно каре.
Оттам нататък спомените на Аомаме се губеха. Май се беше отрязала малко след като дойдоха ония двамата. Може да е било от уискито — тя изключително рядко пиеше от това питие. Или се е отпуснала благодарение на присъствието и на друга жена, вместо да е насаме с мъж. Смътно си спомняше, че имаше размяна на партньорите. Аз бях на леглото с по-младия, а Аюми и оплешивяващият бяха на дивана. Почти съм сигурна в това. А после… после всичко тъне в гъста мъгла. Нищичко не помня. Може пък да е за хубаво. Най-добре ще е да забравя цялата тази нощ. Просто съм се отдала на див секс, нищо повече. Съмнявам се, че тия двамата пак ще ги срещна някога.
Да, ама вторият дали също ползваше презерватив? Тъкмо този въпрос измъчваше най-силно Аомаме. Само това ми трябва — да забременея или да ми е лепнал нещо заради такава тъпа грешка. Ама надали. Колкото и да съм била пияна, сто на сто не съм допуснала подобен фал.
Хм… А днес дали не трябваше да съм на работа? Ъъ. Никаква работа. Днес е събота. В събота не работя. Чакай, чакай! Имах нещо планирано за днес. В 3:00 трябва да съм в къщата с върбите за стречинг с вдовицата. Тя нали вчера ходи на някакви изследвания. И Тамару се обади още преди няколко дни да отложим тогавашната тренировка за днес. За една бройка да забравя. Но до 3:00 ми остават цели четири часа и половина. Дотогава сигурно ще ми мине главата и мозъкът ми ще се избистри.
Направи си силно кафе и се насили да изпие няколко чашки. После остана да се излежава само по хавлия, вперила поглед в тавана. Нямаше сила за друго, освен да блее по тавана. Не че там има нещо, което да я интересува. Но пък и няма смисъл да се оплаква. Таваните поначало не са предназначени да забавляват човека в стаята. Стана дванадесет, но апетитът й още не идваше. Мотоциклетите и автомобилите продължаваха да кънтят в главата й. За пръв път изживяваше истински махмурлук.
Но пък сексът май се беше отразил много добре на тялото й. Всичките тези мъжки ласки, възторжени оглеждания на голото й тяло, милувките, близането, ръфането, обладаването и причиняването на оргазми, изглежда, бяха охлабили напрегналата се дълбоко в нея пружина. Колкото и ужасен да беше тоя махмурлук, чувството за освобождение го компенсираше предостатъчно.
И докога смятам да я карам така?, чудеше се Аомаме. Докога ще мога да я карам така? Скоро ще стана на тридесет, а докато се озърна — и четиридесетакът ще е почукал на вратата.
Реши да не мисли повече на тази тема. Да изчака, все ще й намеря време. Пък и засега не ме притесняват никакви спешни срокове. Просто, като се замисля за такива важни неща, си давам сметката, че…
В този миг иззвъня телефонът. На Аомаме й се стори, че по-скоро изрева в ушите й, като експресен влак в тунел. Стана и отиде със залитане до телефона. Големият стенен часовник показваше 12:30.
Някакъв дрезгав женски глас произнесе името й. Беше Аюми.
— Аз съм — отвърна й.
— Как си? Звучиш като сгазена от рейс.
— То горе-долу си е така.
— Махмурлия ли си?
— Много яко. Ти откъде ми имаш домашния номер?
— Ама ти не помниш ли? Нали лично ми го записа. А моят трябва да е в портфейла ти. Нали се разбрахме скоро пак да се видим.
— Може. Ама аз нищо не помня.
— Така си и мислех. Притесних се за теб. Затова и ти се обаждам. Да се уверя, че си успяла да се прибереш. Все пак успях да те натоваря на едно такси от Ропонги и да дам адреса ти на шофьора.
— Нищо не помня. Но явно съм се добрала някак си дотук. Събудих се в собственото си легло.
— Слава богу!
— Ти какво правиш сега?
— Върша си работата, за която ми плащат. От десет обикалям с минипатрулката и пиша фишове за глоби. В момента съм в почивка.
— Ти ме шашваш — каза съвсем искрено Аомаме.
— Е, кофти ми е от недоспиване, разбира се. Но затова пък снощи беше голям кеф! Отдавна не бях прекарвала така щуро, и то благодарение на теб.
Аомаме пак притисна слепоочията си с пръсти.
— Най-честно ти казвам, почти нищо не помня от второто полувреме. След като вие двамата дойдохте при нас, имам предвид.