— Жалко! — каза съвсем сериозно Аюми. — Беше една фантазия! Какво ли не правихме четиримата. Направо не е за вярване. Все едно участвахме в някакъв порнофилм. Двете с тебе се правихме на лесбийки. После…
Аомаме моментално я прекъсна:
— Няма значение. Искам само да знам дали ползвахме презервативи. Страшно съм притеснена, понеже нямам никакъв спомен.
— Разбира се, че ползвахме. Много съм стриктна в това отношение. През цялото време проверявах, така че не се притеснявай. Не знам дали ти споменах, но когато не пиша фишове, обикалям по гимназиите и изнасям уроци пред девойките като как например се слага правилно презерватив. Много подробно им го описвам.
— Как се слага правилно презерватив ли? — шокира се Аомаме. — От къде на къде една полицайка ще преподава такива уроци на гимназистките?
— Ами, първоначалната идея беше да разпространяваме информация как се предотвратяват сексуални престъпления, да им говоря за опасността от групови изнасилвания по време на купони и как да се предпазват от разни опипвачи в метрото, а пък аз си рекох, така и така съм на тая тема, що не добавя и нещо лично от мене си за кондомите. Има и ученички, които водят полов живот, това е неизбежно, така че ги уча как да се пазят от забременяване и венерически болести. Не мога, естествено, да им го кажа най-открито в присъствието на учителките им. Иначе ми е нещо като професионален инстинкт. Колкото и да съм пила, никога не забравям. Така че не бива да се притесняваш. Чиста си. Девизът ми е: „Без презерватив — аз съм против!“.
— Благодаря — каза Аомаме. — Камък ми падна от сърцето.
— Ей, не щеш ли да ти разкажа какви ги вършихме?
— Не сега — изпусна Аомаме насъбралия се в дробовете й въздух. — Някой ден ще те оставя да ми опишеш по-пикантните моменти. Но ако го направиш сега, главата ми ще се сцепи на две.
— Окей, разбирам — рече весело Аюми. — Като се видим другия път. Знаеш ли, откакто съм будна, все си мисля какъв страхотен екип става от нас. Може ли пак да те потърся? Когато ми дойде музата за нощ като снощната, имам предвид.
— Разбира се — отвърна Аомаме.
— Великолепно.
— Мерси, че се обади.
— Всичко най — каза Аюми и затвори.
Благодарение на черното кафе и един кратък сън към два мозъкът й се беше доста прояснил. И главоболието беше изчезнало, слава богу. От махмурлука й беше останала само някаква малка тежест в мускулите. Излезе от апартамента със спортния сак през рамо — без специалното ледокопче, естествено, само с кат чисто бельо и една кърпа. Както винаги, на главния ход я чакаше Тамару.
Отведе я в продълговата остъклена стая. Пред големия отворен прозорец, който гледаше към градината, висеше дантелена завеса. По перваза му бяха наредени саксии с цветя. От окачения под тавана малък високоговорител се носеше успокояваща барокова музика — соната за флажолет и клавесин. По средата на стаята имаше маса за масаж. Вдовицата вече чакаше, излегнала се отгоре й по бял халат.
След като Тамару излезе, Аомаме се преоблече в по-свободно облекло. От масата за масаж вдовицата се извърна да я гледа как се преоблича. Аомаме не се притесняваше да е гола пред очите на някой от нейния пол. Това си беше ежедневие за участниците в отборните спортове, а и самата вдовица бе почти гола по време на масажите, с което улесняваше оценката на състоянието на мускулите й. Аомаме свали памучния си панталон и блузата и ги замени с жарсен комплект. Сгъна всекидневните си дрехи и ги остави в ъгъла.
— Удоволствие е човек да гледа колко стегнато и тренирано тяло имаш — каза вдовицата. Седна върху масата, сне халата и остана по горнище и долнище от тънка коприна.
— Благодаря — отвърна Аомаме.
— И аз навремето имах същата конструкция.
— И сега си личи — каза Аомаме. И на седемдесетгодишна възраст вдовицата пазеше физически следи от младостта си. Тялото й изобщо не беше отпуснато, дори гърдите й притежаваха донякъде едновремешната си стегнатост. Запазила бе естествената си хубост благодарение на умереното хранене и ежедневно спортуване. Аомаме подозираше, че и скалпелът на пластичния хирург бе взел леко участие — премахвал бе периодически някоя и друга бръчица и повдигал леко крайчетата на очите и устните. — Тялото ви и сега е прекрасно.
Вдовицата леко изви устни.
— Благодаря за комплимента. Но разликата от едно време е огромна.