Аомаме се въздържа от отговор.
— Едно време тялото ми много ме радваше. И много радост раздаваше. Нали ме разбираш?
— Разбирам — каза Аомаме.
— А твоето доставя ли ти удоволствие?
— От време на време.
— „От време на време“ не е достатъчно — каза вдовицата, като се обърна по корем. — Радвай му се, докато си още млада. Наслаждавай му се докрай. Когато остарееш и вече не можеш, тези спомени ще ти служат да те топлят.
Аомаме се сети за отминалата нощ. Анусът й все още изпитваше известно усещане на проникване. Нима и този спомен ще може да я стопли на старини?
Положи длани върху тялото на вдовицата и се съсредоточи върху отпускането на мускулите й един по един. От собственото й тяло вече бяха изчезнали всички предишни тъпи болежки. В мига, в който се преоблече и докосна плътта на вдовицата, нервните й окончания придобиха пълна готовност.
Пръстите й опипваха мускулите на вдовицата, сякаш очертаваха пътища по някоя карта. Помнеше най-подробно степента на напрегнатост, стегнатост и съпротивление на всеки отделен мускул, така както пианистът помни наизуст някоя дълга партитура. По отношение на тялото Аомаме притежаваше невероятна памет. А дори и да забравеше нещо, пръстите й го помнеха. Усетеше ли, че някой мускул е дори мъничко по-различен от нормалното, захващаше се да го стимулира от най-различни ъгли; прилагаше диференциран натиск и изчакваше да види реакцията — болка, удоволствие или изтръпване. Но не само разпускаше възлите в някой разтегнат мускул, а караше и вдовицата да го размърда със собствени сили. Имаше, разбира се, части на тялото, които не можеха да се разпуснат само с нейни сили, и в такива случаи Аомаме прибягваше до стречинга. Но онова, което мускулите най-много ценяха и приемаха, бяха ежедневните усилия за самопомощ.
— Така боли ли? — попита Аомаме.
Мускулите на слабините на вдовицата бяха по-стегнати от обикновено — неприятно стегнати даже. И като постави длан върху кухината на тазобедрената й кост, Аомаме изви леко ханша й под особен ъгъл.
— Много — разкриви лице вдовицата.
— Чудесно! — каза Аомаме. — Хубаво е, че ви боли. Спре ли да ви боли, значи с вас става нещо сериозно. Сега още мъничко ще ви заболи. Ще изтърпите ли?
— Да, разбира се.
Не беше нужно всеки път да я пита. Много издържаше на болка. В повечето случаи, без да издаде дори и звук. Гримаса можеше и да направи, но никога не охкаше. По време на масаж Аомаме бе успявала да накара доста едри, яки мъже да изреват от болка. Затова нямаше как да не се възхити от страхотната воля на вдовицата.
Опря десния си лакът в тялото й за опора и изви още повече бедрото й. Ставата глухо изпука. Вдовицата пое остро въздух, но не издаде и звук с гласа си.
— Стига засега — каза Аомаме. — Ще ви облекчи.
Жената изпусна мощна въздишка. Челото й се бе оросило от пот.
— Благодаря — измърмори тя.
Цял час се бори Аомаме със стегнатите мускули по тялото на вдовицата. Загряваше, опъваше и охлабваше стави. Процесът се придружаваше от доста голямо количество болка, но без болка нямаше да има и облекчение. И Аомаме, и вдовицата прекрасно го знаеха, така че часът им мина почти без приказки. По някое време сонатата за флажолет свърши, CD плейърът замлъкна и остана да се чува само птичата песен от градината.
— Цялото ми тяло е вече тъй леко! — каза вдовицата, след като беше минало известно време. Все още лежеше по корем, с лице, забито в масажната маса, а голямата хавлия под нея бе потъмняла от потта й.
— Радвам се — каза Аомаме.
— Толкова си ми полезна! Много ще ми липсваш, като си тръгнеш някой ден.
— Не се притеснявайте. За никъде не съм тръгнала.
Вдовицата като че се подвоуми за миг, преди да попита:
— Извинявай за прекалено личния въпрос, но не си ли влюбена в някого?
— Влюбена съм — каза Аомаме.
— Радвам се да го чуя.
— Той, за жалост, не е влюбен в мен.
— Може и да ти прозвучи странно, но защо си мислиш, че той не те обича? Обективно погледнато, ти си една очарователна млада жена.
— Той дори не подозира за съществуването ми.
На вдовицата й бяха нужни няколко минути да обмисли казаното от Аомаме.
— А ти нямаш ли никакво желание да му внушиш факта, че съществуваш?
— Не на този етап.
— Нещо ти пречи ли? Нещо не ти позволява да вземеш инициативата?