И Аомаме реши сама да накаже онзи. Успя да измъкне адреса му от Тамаки и посети квартирата му с бухалка за софтбол, скрита в пластмасов тубус за чертежи, в един ден, в който Тамаки бе заминала за Канадзава на панихида на някакъв неин роднина или нещо от този сорт, което й осигуряваше чудесно алиби. След като се убеди, че онзи не си е у дома, разби с чук и отвертка ключалката. Уви плътно около бухалката една хавлия, че да не се вдига много шум, и се зае да изпотроши в квартирата всичко, което ставаше за трошене — телевизор, лампиони, часовници, грамофонни плочи, тостер, вази — нищичко не остави непокътнато. Сряза шнура на телефона с ножица, разряза гърбовете на всичките му книги и разпиля страниците им, изстиска всичката паста за зъби и пяна за бръснене по мокета, оля леглото му с разни сосове, разкъса тетрадките от чекмеджето, счупи на две де що имаше моливи и химикалки, не остави и една здрава крушка, наряза всички завеси с кухненски нож, накълца с ножица всичките му ризи в дрешника, изля шише кетчуп върху бельото и чорапите му в скрина, извади бушона на хладилника и го изхвърли през прозореца, отскубна сифона на тоалетното казанче и го разпарчетоса и натроши душа над ваната. Опустошението бе абсолютно методично и пълно. Стаята замяза на бейрутска улица след артилерийски обстрел, каквито снимки напоследък често се появяваха по вестниците.
Тамаки беше интелигентно момиче (с оценки, за каквито Аомаме не можеше и да си мечтае), а и в софтбола бе винаги нащрек. Видеше ли, че Аомаме изпада в затруднено положение по време на някой мач, отиваше при питчъра на отбора, казваше й няколко окуражаващи думи, пускаше й една усмивка, шляпваше я с ръкавицата си по задника и се връщаше на по-задната си позиция, до втора база. Имаше широко скроен мироглед, топло сърце и чувство за хумор. Полагаше огромно старание в учението и се отличаваше с истинско дар слово. Ако беше продължила да следва, несъмнено от нея щеше да излезе добър адвокат.
В присъствието на мъж обаче здравият разум напълно изоставяше Тамаки. Тя си падаше по красивите мъже. Хубостта им направо я побъркваше. Според Аомаме това си беше чиста болест. Тя ни най-малко не се трогваше от някой с прекрасен характер или изключителен талант, който умираше да я ухажва, щом външността му не отговаряше на изискванията й. По някаква неизвестна причина мъжете, които възбуждаха интереса й, бяха вечно красавци, без нищичко отвътре. Но станеше ли дума за мъже, Тамаки категорично отказваше изобщо да слуша Аомаме. С готовност приемаше, дори уважаваше мнението й по всякакви други въпроси, но хванеше ли Аомаме да критикува избора й на гаджета, Тамаки буквално изключваше. И Аомаме накрая се предаде. Нямаше никакво желание да се кара с приятелката си и да си развалят дружбата. В края на краищата — нейна си работа. На Аомаме не й оставаше нищо друго, освен да я остави на мира. По време на следването си Тамаки имаше връзка с куп мъже и всеки път си имаше неприятности. Вечно й изневеряваха, нараняваха я и я зарязваха, като всеки път тя изпадаше в някакво граничещо с лудостта състояние. На два пъти й се наложи да прави аборт. По отношение на противния пол Тамаки наистина си беше жертва по рождение.
Аомаме пък така и си нямаше постоянен приятел. От време на време я канеха на среща, неколцина от мъжете дори й се сториха не съвсем зле, но така и не си позволи да се обвърже по-здраво.
— Да не си решила цял живот да си стоиш девствена? — питаше я Тамаки.
— Нямам време за такива работи — отвръщаше й Аомаме. — И така едва преживявам ден за ден. Не ми остава време да се занимавам с гаджета.
След като завършиха, Тамаки подхвана аспирантура с цел да положи адвокатските изпити. Аомаме започна работа в компания, която произвеждаше напитки за спортисти и здравословни храни, и се включи във фирмения софтболен отбор. Тамаки продължаваше да живее в дома, а Аомаме се пренесе във фирменото общежитие в Йойоги Хачиман. И, както през студентските години, продължаваха всеки уикенд да ходят на ресторант и да си бъбрят.
На двадесет и четири годишна възраст Тамаки се омъжи за мъж с две години по-стар от нея. Веднага след годежа заряза следдипломната квалификация и се отказа да учи повече право. Направи това по негово настояване. Аомаме успя да го види само веднъж. Беше от богат род и, както се и очакваше, беше хубавец, но без никаква дълбочина. Хобито му беше ветроходството. Говореше крайно убедително и посвоему беше донякъде умен, но като личност беше кръгла нула, а и думите му не си тежаха на мястото. Другояче казано, бе типично „гадже на Тамаки“. Макар че Аомаме долавяше у него и нещо друго, нещо злокобно. Не й се понрави от самото начало. А и той май не я одобри особено.