— Ако има следващ път — каза Тенго.
Широка усмивка прекоси лицето на Комацу.
— Не се притеснявай. Ти твоята работа я свърши. Сега е мой ред. Връщай се на резервната скамейка, отпусни се и наблюдавай мача.
Сервитьорката дойде и наля студена вода в чашите им. Тенго изпи своята наполовина, преди да се усети, че изобщо не му се пие вода.
— Аристотел ли беше казал, че човешката душа се състои от разум, воля и желание?
— Не. Това го е казал Платон. А разликата между Аристотел и Платон е колкото между Мел Торме и Бинг Кросби. Така или иначе, в древността нещата са били много по-прости. Представяш ли си сценка на бурен диалог около масата между разума, волята и желанието?
— Отсега си представям кой ще го загуби.
— А пък аз — вдигна показалец Комацу — най ценя чувството ти за хумор.
В случая не е хумор, рече си Тенго, но само наум.
След като се раздели с Комацу, Тенго се разходи до местния клон на книжарската верига „Кинокуния“, купи си няколко книги, седна в един съседен бар, поръча си бира и се зачете. Обикновено в такива моменти успяваше най-пълно да се отпусне.
Но през въпросната вечер изобщо не успя да се съсредоточи върху четивото. Кадрите с майка му започнаха да се повтарят мъгляво в съзнанието му и не можеше да ги прогони. Смъкнала бе от раменете си презрамките на белия си комбинезон, разголила бе красиво оформените си гърди и ги бе дала на някакъв мъж да ги смуче. А мъжът не беше баща му. Беше по-едър и по-млад и с по-хубави черти. Бебето Тенго спеше в кошчето си и дишаше равномерно. Докато онзи смучеше гърдите й, по лицето на майката му се бе изписал екстаз, който му напомняше за изражението на по-възрастната му приятелка, когато имаше оргазъм.
Веднъж от чисто любопитство Тенго поиска от приятелката си да си сложи заради него бял комбинезон.
— С най-голямо удоволствие — засмя се тя. — Още следващия път, щом искаш. Други желания имаш ли? Всичко съм готова да направя за теб. Само ми кажи. Не се стеснявай.
— Може ли отгоре му да си облечеш и бяла блузка? Най-обикновена.
Следващата седмица тя му се яви по бяла блуза върху бял комбинезон. Той й съблече блузата, смъкна презрамките на комбинезона и засмука гърдите й. Зае точно позата и ъгъла на онзи така, както го бе видял, и в този момент усети, че леко му се зави свят. Мозъкът му се замъгли и изгуби представа за реалността. Усети в долната част на тялото си тежест, която бързо се разрасна, и докато разбере какво му е, се разтресе в конвулсиите на мощна еякулация.
— Какво ти е, Тенго? Да не би да се изпразни вече? — слиса се тя.
Той самият не беше съвсем наясно какво е станало, но после забеляза, че част от спермата е опръскала долния край на комбинезона й.
— Извинявай — рече. — Не възнамерявах така да стане.
— Няма нужда да се извиняваш — отвърна му тя развеселена. — Ей сега ще го оплакна. Нищо особено. Ами ако беше кетчуп или червено вино!
Свали комбинезона, отърка оцапаната със сперма част под чешмата в банята и го окачи да съхне на тръбата на завесата за душа.
— Толкова ли силно ти подейства? — усмихна се нежно на Тенго и потърка корема му с длан. — Значи си падаш по бели комбинезони, така ли?
— Не съвсем — каза Тенго, но нямаше как да й обясни истинската причина, поради която й бе отправил молбата.
— Само кажи на кака какво ти се играе, пиленце, и кака ще ти го уреди. Умирам за фантазии! Всеки има нужда от някаква фантазия, за да продължава да живее, не мислиш ли? Искаш ли и другия път да дойда с бял комбинезон?
— Няма нужда. Веднъж ми стига — завъртя глава Тенго.
Тенго често се чудеше дали пък младежът, засмукал пред очите му зърната на майка му, не е биологическият му баща. Несигурността му се подклаждаше от факта, че по нищо не приличаше на онзи, който се предполагаше да е баща му — инкасаторът отличник от Ен Ейч Кей. Тенго беше висок, як млад мъж с високо чело, тесен нос и прибрани уши. Баща му бе нисък, набит и абсолютно невзрачен, с ниско чело, сплескан нос и щръкнали като на кон уши. Почти нямаше черта, която да не контрастира със съответната черта у Тенго. Докато Тенго поначало бе с отпуснат и всеопрощаващ вид, баща му приличаше на скръндзав невротик. И хората често отбелязваха открито, че изобщо не изглеждат като баща и син.
На Тенго обаче му бе трудно да се идентифицира с баща си не заради разликата във външността им, а по-скоро заради душевната им нагласа и склонности. Бащата не проявяваше и най-малък признак на така наречената интелектуална любознателност. Вярно, не беше получил необходимото образование. Роден в бедност, не бе имал възможността да си изгради стройна интелектуална система. Така че Тенго по-скоро съжаляваше баща си, че е израснал в такива условия. Което не му пречеше да отчете, че у бащата липсваше дори онзи основен стремеж към знания, който се явява нещо като естествен подтик у човека. Проявяваше определен практичен усет в работата си, който му помагаше да оцелее, но Тенго не откриваше дори трошица желание у баща си да се издигне, да се задълбочи, да види пред себе си един по-широк, по голям свят.