С пътна чанта в ръка Аомаме тръгна да търси свободен телефонен автомат. Но пред всеки едни се бе заформила дълга опашка от желаещи да се обадят у дома, за да предупредят, че ще закъснеят поради спрените влакове. Аомаме смръщи леко лице. Май човечетата няма да ме пуснат да избягам толкова лесно. То и Вожда каза, че не можели да ме пипнат директно, но пък можели да пречат на придвижването ми по други, заобиколни начини.
Аомаме се отказа от мисълта да чака на опашка. Излезе от гарата, повървя малко и влезе в първото изпречило се на пътя й кафене, където си поръча айскафе. И тамошният розов автомат бе зает, но поне нямаше опашка. Застана зад жената на средна възраст и я зачака да приключи продължителния си разговор. Жената взе да й хвърля изпълнени с досада погледи, но след около пет минути се предаде и окачи слушалката.
Аомаме пусна всичките си налични монети и занатиска номера, който бе наизустила. След трикратно позвъняване чу телефонния секретар: „Съжаляваме, но в момента не можем да ви се обадим. Молим ви да оставите своето съобщение след сигнала.“
След сигнала Аомаме каза в слушалката:
— Тамару, ако си там, моля ти се, обади се.
Някой вдигна слушалката, после Тамару рече:
— Тук съм.
— Идеално! — отвърна Аомаме.
Тамару като че долови необичайната напрегнатост в гласа й.
— Добре ли си? — попита.
— Засега.
— Как мина задачата?
— Заспа дълбоко. Възможно най-дълбокият сън.
— Ясно — каза Тамару. — Облекчението му се прокрадна дори в гласа му — нещо необичайно за него. — Ще предам новината. Тя ще се зарадва.
— Не беше никак лесно.
— Няма начин. Но все пак ти се справи.
— Някак си — рече Аомаме. — Дали някой не подслушва този телефон?
— Не се притеснявай. Минава през специална верига.
— Прибрах си чантите от монетното гардеробче на гара Шинджуку. Сега какво?
— С колко време разполагаш?
— Час и половина — отвърна Аомаме и обясни: след около час и половина двамата бодигардове ще проверят спалнята и ще установят, че Вожда им не диша.
— Час и половина е много време — каза Тамару.
— Как мислиш? Дали веднага ще се обадят в полицията?
— Отде да знам? Полицията вчера е влязла в управлението им да започне разследване. Все още са на етап разпити, но нещата могат да им се стъжнят, ако изведнъж се окаже, че религиозният им водач е умрял.
— Тоест, смяташ, че вероятно ще решат сами да се оправят, без да съобщават нищо публично, така ли?
— За тях това не представлява никаква трудност. Но ще разберем какво става от утрешните вестници — дали ще съобщят за смъртта, или не. Не си падам по хазарта, но ако ме накарат да заложа пари, обзалагам се, че няма да съобщят.
— Няма ли да приемат, че е починал от естествена смърт?
— Външни признаци няма да открият. А без най-внимателна аутопсия няма да знаят със сигурност дали е било естествена смърт, или убийство. Но така или иначе, първото, което ще им дойде на ум, е да те разпитат теб. Нали ти си последната, която го е видяла жив все пак. И щом установят, че си напуснала апартамента си и си се укрила, ще им стане напълно ясно, че не става дума за естествена смърт.
— След което ще почнат да ме търсят с всички налични възможности.
— Неизбежно — съгласи се Тамару.
— Как мислиш? Ще успеете ли да ме скриете?
— Всичко е най-подробно планирано. Ако се придържаме стриктно и неотклонно към плана си, никой няма да те намери. Най-лошото ще е да се поддадем на паника.
— Ще направя всичко възможно — рече Аомаме.
— Само така. Действай бързо и времето ще е в твоя полза. Ти си внимателен и упорит човек. Просто се дръж така, както винаги си се държала.
— В района на Акасака е паднал страхотен дъжд и е наводнил метрото.
— Знам — каза Тамару. — Но метрото изобщо не влиза в плановете ни. Ще вземеш такси и ще отидеш в тайна квартира в града.
— В града! Не трябваше ли да замина някъде надалече?
— Естествено, че ще заминеш надалече — рече бавно Тамару, сякаш обясняваше очебийното. — Но преди това трябва да те подготвим — да променим името и външния ти вид. Да не говорим, че задачата, която току-що изпълни, бе изключително тежка и ти сто на сто си пренавита. Да се щураш в такова състояние из града не е никак полезно. Така че ще те скрием за известно време в тази тайна квартира, където ще имаш пълната ни подкрепа. Ще се оправиш.