По-нататък Тенго се помъчи да открие номера на главното управление на „Обществото на свидетелите“, но в нито един от наличните указатели нямаше такъв — нито на „Преди Потопа“, нито на „Общество на свидетелите“, нито пък на някакво сродно название. Проучи без успех и рубриката „Религиозни организации“ във фирмения указател. Докато накрая стигна до извода, че те явно не желаят никой да им се обажда. Което, като се замисли човек, бе доста необичайно. Нали иначе щъкат навсякъде, чукат или звънят на вратата ти, без да ги е еня дали в момента не печеш суфле, не запояваш някаква жичка, не си миеш косата, не дресираш мишле или пък разсъждаваш върху квадратните функции, и с една широка усмивка те канят да изучаваш с тях Библията. Нищо не им пречи те да те търсят, но самият ти нямаш правото да ги търсиш (освен вероятно, ако си член на сектата им). Нито можеш да им зададеш и най-елементарен въпрос. Което си е доста голямо неудобство.
Но дори и да успееше да намери телефонния номер на „Обществото на свидетелите“ и да се свържеше с тях, трудно можеше да си представи, че една толкова предпазлива организация ще съобщи доброволно някакво сведение за свой член. Несъмнено и те си имат оправдания за тази си прикритост. Немалко хора ги мразеха заради екстремните им ексцентрични доктрини и заради тесногръдието на вярата им. Бяха и в корена на няколко социални проблема, поради което буквално ги подлагаха на гонение. И явно им бе станало втора природа да защитават общността си от съвсем негостоприемния външен свят.
Така или иначе, Тенговото издирване на Аомаме стигна до задънена улица. Поне на този етап не му идваше на ум никакъв друг метод на търсене. Аомаме бе крайно необичайно име, което не се забравя лесно. Но я се опитай да попаднеш в дирите на дори едно човешко същество с това име, и веднага се блъскаш в стена. Май ще е по-лесно да тръгне и да разпитва поотделно членовете на „Обществото на свидетелите“. В управлението им може да се усъмнят в намеренията му и да откажат да му дадат сведения, но все ще попадне на някой що-годе свестен индивидуален член, който да го уведоми. Но пък не познаваше дори един от членовете на „Обществото на свидетелите“. А и, като се замислеше, поне от десет години никой от „Обществото“ не бе чукал на вратата му. Защо никакви ги нямаше, когато ти трябват, а идваха, когато нямаш нужда от тях?
Дали пък не си заслужаваше да даде кратка обява във вестника? „Аомаме, моля те, свържи се незабавно с мен. Кавана.“ Ама че тъпо звучи. Дори и да я види, Аомаме надали ще тръгне да му се обажда. Най-много да я подплаши. И „Кавана“ не е често срещащо се име, но Аомаме надали го помни. Кой пък е тоя „Кавана“? И просто няма да му се обади. Пък и кой ти чете кратките обяви?
Друг начин бе да наеме някой частен детектив. Те поне би трябвало да знаят как се издирва човек. Имат си свои методи и връзки. Току-виж оскъдните данни, с които Тенго вече разполага, се окажат достатъчни, за да я намерят веднага. Което няма да му излезе кой знае колко скъпо. Но това може би ще е най-подходящо като последна възможност, помисли си Тенго. Засега да се напъне самият той да види докъде ще стигне.
Привечер се прибра и завари Фука-Ери да седи на пода и да слуша плочи — старите плочи с джаз, останали му от приятелката му. Обложките им бяха пръснати по целия под — Дюк Елингтън, Бени Гудман, Били Холидей. На грамофона се въртеше Луис Армстронг и изпълняваше своята паметна „Chantez-les Bas“. Напомни му за приятелката му. Често я бяха слушали между отделите любовни сеанси. Към края тромбонистът Тръми Янг се заплесва, забравя да свърши солото си на уговореното място и изсвирва осем излишни такта. „Ето, точно тука. Слушай“ — беше му обяснила приятелката му. Когато песента свършеше, Тенго имаше задачата да се надигне гол от леглото, да отиде в съседната стая и да обърне тавата от другата й страна. Спомни си за тези времена с известна носталгия. Макар да си знаеше, че тази му връзка няма да е вечна, все пак не бе очаквал да прекъсне тъй внезапно.
Обзе го особено чувство, като завари Фука-Ери да слуша внимателно оставените му от Киоко Ясуда плочи. Сбръчкала чело от тотално съсредоточаване, тя сякаш се мъчеше да чуе нещо отвъд старата музика, напъваше се да открие сянката на нещо в тоновете й.