А пък аз снощи убих бащата на Ерико Фукада, Вожда на сектата Сакигаке, с помощта на специално изработено ледокопче. Хора от сектата са изкарали трупа от хотела и тайно са се отървали от него. Аомаме не можеше да си представи как ще понесе Ерико Фукада вестта за смъртта на баща й. Става дума за смърт, която той сам си пожела — безболезнено, „милосърдно“ убийство — но това не отменя факта, че отнех човешки живот тъкмо с тези две мои ръце. Човешкият живот може по същността си да е самотен, но изобщо не е изолиран. С всеки живот са свързани и други и аз категорично нося определена отговорност и за тях.
И Тенго е силно замесен в тези събития. Онова, което ни свързва, са двамата Фукада — бащата и дъщерята, възприемника и приемника. Къде ли е Тенго сега и какво ли прави? Дали и той има нещо общо с изчезването на Ерико Фукада? Дали продължават да работят съвместно? Телевизията, разбира се, не казва нищо за Тенговата съдба. Засега поне никой няма представа, че той е действителният автор на „Въздушната какавида“. Но пък аз го знам.
Имам чувството, че ние двамата постепенно скъсяваме разстоянието помежду ни. На този свят са ни докарали обстоятелствата, които сега ни и сближават, сякаш ни въвличат в един огромен водовъртеж. Водовъртежът може да е и смъртоносен. Но Вожда намекна, че извън това смъртоносно място няма начин да се срещнем, тъй като именно насилието създава определени видове чисти взаимоотношения. Аомаме пое дълбоко въздух. После се пресегна за „Хеклер & Кох“-а върху масата и се убеди за пореден път колко е твърд. Представи си как цевта му влиза в устата й и как пръстът й дърпа спусъка.
Неочаквано на балкона й се появи едър гарван, кацна върху парапета и изграчи пронизително няколко пъти. Аомаме и гарванът се заразглеждаха през стъклото. Птицата размърда голямото светло око от едната страна на главата си и взе да следи движенията на Аомаме из стаята. И, изглежда, оцени смисъла на пистолета в ръката й. Гарваните са интелигентни същества. И си дават сметка за огромното значение на това парче стомана. Просто го знаят, по един или друг начин.
Гарванът разпери криле и отлетя точно толкова неочаквано, колкото и се бе появил, явно успял да види онова, което трябваше. А след като си отиде, Аомаме стана, изгаси телевизора и въздъхна с надеждата, че той не шпионира в полза на човечетата.
Аомаме се захвана да прави обичайните си упражнения по стречинг върху мокета в хола. Натовари до максимум мускулите си в продължение на един час. Запълни времето с необходимата болка. Привикваше един по един мускулите на тялото си и ги подлагаше на интензивен подробен разпит. В ума й бяха издълбани името, функцията и всички качества на всеки мускул без изключение. Изпоти се обилно, натовари докрай белите дробове и сърцето си и превключи каналите на съзнанието си. Вслуша се в шума на кръвта по вените си и чу безмълвните послания на сърцето си. Мускулите на лицето й се разкривиха във всички възможни посоки, докато попиваше всяко отделно съобщение.
После отми потта под душа. Качи се на кантарчето, за да се убеди, че в теглото й не са настъпили особени промени. Потвърди в огледалото липсата на промени в размера на гърдите й и във формата на срамните й косми и направи ужасна гримаса. Това бе сутрешният й ритуал.
След като приключи в банята, си облече жарсеното горнище и долнище на екипа, за да не се затрудняват движенията й. После, за да убие още малко време, реши пак да огледа съдържанието на апартамента. Започна от кухнята: нещата за ядене и посудата за готвене и хранене. Запомни всеки артикул поотделно и си състави план кое кога ще готви. Прецени, че и без изобщо да стъпи извън апартамента, може да изкара тук поне десет дни, без да огладнее, а при по-внимателно боравене с продуктите — и цели две седмици. Заредили я бяха солидно с храна.
После се зае да изследва нехранителните запаси: тоалетна хартия, салфетки, прах за пране, гумени ръкавици. Нищо не липсваше. Явно бе пазарувано много старателно. И очевидно жена бе съставяла списъците — вероятно опитна домакиня, ако се съдеше по закупените стоки. Личеше, че някой бе изчислил най-точно какво и колко ще трябва на една здрава тридесетгодишна неомъжена жена, за да преживее сама тук за известно време. Тази работа не можеше да бъде дело на мъж — освен ако не ставаше евентуално дума за изключително наблюдателен гей мъж.