Шкафът със завивките в спалнята бе добре зареден с чаршафи, одеяла и допълнителни възглавници — всички с аромата на ново хасе и всички чисто бели, най-умишлено без каквито и да било шарки — в случая не беше необходимо да се проявява някакъв вкус или индивидуалност.
В хола имаше телевизор, видеокасетофон и малка уредба с грамофон и касетен дек. До стената срещу прозореца имаше висок до кръста дървен шкаф. Приведе се и установи, че вътре са подредени двадесетина книги. Някой се бе постарал Аомаме да не скучае, докато се криеше там. Книгите бяха до една нови издания с твърди корици, на вид неотваряни. Повечето бяха издадени съвсем наскоро, явно подбирани между изложените бестселъри в някоя голяма книжарница. Онзи, който ги беше избирал, бе проявил известна склонност към селекция — ако не и към някакъв добър вкус, — та половината книги бяха белетристика, останалите — документални. В подборката бе включена и „Въздушната какавида“.
Аомаме я взе с леко кимване и седна на обляния от слънцето диван в хола. Книжката не бе дебела, а лека, с едър шрифт. Разгледа обложката с името на авторката — Фука-Ери, — задържа я върху дланта си — да прецени колко тежи, и се зачете в информацията от издателството върху бандерола около обложката. После подуши книгата — да долови онзи типичен за новите книги аромат. Макар името му никъде да не фигурираше, усещаше присъствието на Тенго. Отпечатаният вътре текст бе преминал през Тенговото тяло. Наложи си спокойствие и отвори книгата на първата странила.
Чашата с чая и „Хеклер & Кох“-а й бяха под ръка.
Осемнадесета глава
(Тенго): Онзи самотен, безмълвен спътник
— А тя може да е съвсем наблизо — рече Фука-Ери, след като прехапа за известно време устната си в сериозен размисъл.
Тенго отпусна пръстите си, после пак ги сплете върху масата, без да отмества поглед от очите на Фука-Ери:
— Съвсем наблизо ли? Къде? Тук, в Коенджи ли?
— И пеша може да се отиде до нея.
Ти пък откъде знаеш?, идеше му да я попита, но вече беше достатъчно далновиден, за да знае, че на подобен въпрос не би получил отговор. На Фука-Ери можеше да се задават само конкретни въпроси, на които да отговаря просто с „да“ или „не“.
— Имаш предвид, че ако се разтърся из махалата, ще срещна Аомаме?
Фука-Ери поклати глава.
— На улицата няма да я срещнеш.
— Значи, мога да стигна пеша до нея, но няма да я видя на улицата, така ли? Правилно ли те разбирам?
— Защото тя се крие.
— Крие ли?
— Като ранена котка.
Тенго си представи как Аомаме се е свила на кравай под нечия миришеща на мухъл веранда.
— Защо? От хора ли се крие?
Естествено, не получи отговор.
— Но това, че се крие, означава, че е в някаква критична ситуация, нали така?
— Кри-тич-на си-ту-а-ци-я — повтори като ехо Фука-Ери с изражението на дете, на което предлагат горчиво лекарство. Изглежда, тези думи не й се нравеха никак.
— Като че някой я гони — поясни Тенго.
Фука-Ери килна леко глава в смисъл, че не го разбира:
— Но тя няма вечно там да стои.
— Не разполагаме с много време.
— Не разполагаме.
— А тя се е свила там като ранена котка, което не й позволява да излиза навън.
— Няма да излезе — убедено заяви красивото младо момиче.
— С други думи, ще трябва да я търся на някакво специално място.
Фука-Ери кимна.
— И що за специално място ще е то? — попита я. Естествено, без да получи отговор.
— Ти нали помниш разни неща за нея — каза Фука-Ери след кратка пауза. — Някое от тях може да ти е полезно.
— Може — рече Тенго. — Искаш да кажеш, че ако си спомня нещо за нея, то може да ми подскаже къде се е скрила ли?
Тя само сви рамене, без нищо да каже. В жеста й може би се съдържаше определен утвърдителен нюанс.
— Благодаря — каза Тенго.
Фука-Ери кимна кратко, като доволно коте.
Тенго се зае да приготви обяда в кухнята. Фука-Ери се залиса да си избира плочи от стелажа. Не че бяха кой знае колко на брой, но и тя не бързаше да направи избора си. В крайна сметка извади една стара тава на „Ролинг Стоунс“, сложи я на грамофона и постави отгоре й рамото. Плочата му бе останала от негов съученик в гимназията — беше я взел назаем, а после по неизвестни причини бе забравил да му я върне. От години не я беше пускал.