— Съществуваме сравнително отскоро и основната ни цел е да подбираме и подкрепяме младите — особено онези, които все още не се радват на широка известност творци в науката и изкуствата. С други думи, целта ни е да отгледаме зараждащата се младеж, която ще носи на плещите си следващото поколение във всички области на съвременната японска култура. По тази причина осъществяваме връзка със специалисти, които да предлагат кандидати за съответната категория. Всяка година избираме по пет хора на изкуството и науката и им предоставяме субсидии, с които в продължение на една година са свободни да правят каквото си искат, без никакъв ангажимент. С изключение на изискването ни в края на годината да ни връчат един прост доклад — чиста формалност — какво са правили и какви резултати са постигнали, който доклад се включва в годишника на фондацията. И толкова. Ние от съвсем скоро се занимаваме с тази дейност, затова се стремим да покажем осезаеми резултати. Другояче казано, все още сме във фазата на сеитбата. А в конкретно изражение, на всеки получател ще се отпусне годишна стипендия на стойност три милиона йени.
— Много щедро — рече Тенго.
— Да откриеш и да отгледаш нещо значимо, изисква както време, така и пари. Нито времето, нито парите, разбира се, са гаранция за сериозни постижения, но поне не пречат. Особено ограничено е количеството налично време. Часовникът цъка дори сега, докато си приказваме. Времето лети. Възможностите се пилеят и наляво, и надясно. Но когато имате пари, можете да си купите с тях време. Ако искате, и свобода можете да си купите. Времето и свободата — това са най-важните две неща, които хората могат да си купят с пари.
При тази вест Тенго по рефлекс хвърли поглед на часовника си. Вярно, времето наистина отлиташе безмилостно.
— Съжалявам, че ви отнемам толкова много време — добави Ушикава, явно приемащ деянието на Тенго единствено като доказателство за собствената си правота. — Затова ще бъда кратък. В наше време, разбира се, три милиона йени не са в никакъв случай достатъчно, за да осигурят охолство, но все пак биха помогнали на младия човек да си плати с лекота сметките. Което е и основната ни цел: да позволим на получателите да се съсредоточат в продължение на цяла една година върху изследванията или творческите си търсения, без да се грижат за прехраната си. И ако управителният съвет прецени в хода на ежегодния си преглед, че някой е постигнал похвални резултати през отчетния период, винаги е налице възможността субсидията да му се продължи и за по-следващ срок.
Тенго нищо не каза, само изчака Ушикава да продължи.
— Онзи ден си позволих да слушам цял час лекцията ви тук, в школата за зубрене, господин Кавана. Повярвайте ми, много интересно ми беше. Пълен несретник съм по отношение на математиката, по-точно казано — никога не ми е вървяла и я ненавиждах в училище. Само като ми кажеше някой „математика“, почвах да се гърча в агония и хуквах да бягам накъдето ми видят очите. Но вашата лекция, господин Кавана, беше истинско удоволствие. Аз, естествено, нищо не схванах от логиката на диференциалното и интегралното смятане, но ми стигаше да ви слушам как говорите, за да си кажа: „Ама ако математиката наистина е толкова интересна, защо не взема да я изуча?“. Вие би трябвало да се гордеете със себе си. Притежавате особена дарба — да привличате хората; да ви кажа честно, вече бях чул, че сте популярен преподавател, и сега разбирам защо.
Тенго не можа да си обясни как и кога Ушикава го е слушал. Винаги обръщаше специално внимание на присъствията по време на лекциите му и макар да не помнеше наизуст всички лица на курсистите, нямаше как да не забележи някой с необичайния вид на Ушикава, който би изпъкнал като стоножка в захарница. Но се отказа да разследва случая, тъй като по този начин щеше да удължи още повече проточилия се вече разговор.
— Както би трябвало да ви е известно, господин Ушикава, аз съм тук най-обикновен щатен служител, нает от школата за зубрене да води някой и друг курс — поде Тенго с желанието да изгуби колкото се може по-малко време. — Не се занимавам с оригинални изследвания в областта на математиката. Просто използвам наличните знания и ги обяснявам колкото мога по-просто и по-забавно на курсистите. Най-общо казано, мъча се да им преподавам по-ефективни методи за решаването на задачите по време на кандидатстудентските изпити. Може би имам известна дарба в това отношение, но отдавна съм се отказал от мисълта за научна кариера. Поначало нямах средства, за да продължа учението си, пък и никога не съм виждал в себе си склонност или способност да си създам име в академичния свят. В такъв смисъл изобщо не отговарям на типа лице, което вие търсите.