Броят на децата в общността се движи между осем и десет. Повечето от тях са се родили в Общината, като най-старата е разказвачката. Всеки ден ходят заедно пеш до местното основно училище. Законът ги задължава да го посещават, а пък и основателите на Общината смятат, че поддържането на добри взаимоотношения с местните жители е ключ към оцеляването на общността им. Местните деца обаче се дразнят от децата от Общината и или ги отбягват, или ги тероризират, в резултат на което децата от Общината са принудени да се движат винаги вкупом — и за да се пазят от физическо насилие, и за да не им се „зъ-мар-сят“ умовете.
Съвсем отделно от местното държавно училище обаче Общината си има и свое училище, където нейните членове се редуват да преподават. Това не им е никак трудно, тъй като повечето са високообразовани хора, неколцина дори с преподавателски ценз. Съставят свои си учебници и преподават на децата основни познания по четене, писане и аритметика, а така също и елементарни знания по химия, физика, психология, биология и същността на външния свят. В този външен свят има две системи — „ка-пе-та-ли-зам“ и „ко-мо-ни-зам“, които се мразят взаимно. Но понеже и двете системи си имат свои проблеми, светът като цяло се движи в лоша посока. „Ко-мо-ни-за-мът“ бил поначало чудесна идеология с висши идеали, но се получили извращения заради действията на някои „са-мо-льо-би-ви по-ли-ти-ци“. Веднъж показали на момичето снимка на такъв „самольобив политик“. Бил с голям нос и голяма черна брада и й заприличал на краля на дяволите.
В Общината няма телевизия, а радио пускат само в много специални случаи. И до вестници и списания достъпът е силно ограничен. Смятаните за важни новини са съобщават устно по време на вечеря в общата зала. И народът ги посреща с овации или изохквания — много по-често с охкане. Опитът на момичето с медиите се свежда дотам. Никога не е гледала филм. Никога не е чела комикс. Дават й да слуша единствено класическа музика. В общата зала има стереоуредба и куп плочи, явно донесени от някого като цялостна колекция. В редките свободни минути може да слуша симфония на Брамс, пиеса за пиано от Шуман, клавирна композиция на Бах или религиозна музика. Много цени такива кратки мигове и това е на практика единственото й забавление.
Нещо обаче се случва, което налага момичето да бъде наказано. Поверяват й за седмицата малкото стадо кози на Общината и тя има за задача да се грижи за тях денонощно, но преуморена от учене и от домакинските задължения, една нощ ги забравя. На другата сутрин намират най-старата, сляпата коза, мъртвостудена. За наказание отстраняват момичето от Общината за десет дни.
Общността придава специално значение на старата коза, но тя е вече много стара, а и някаква болест се е впила в изтощеното й тяло, така че и с грижи, и без тях няма надежда да се оправи. Този факт обаче не отнема от вината на момичето, което бива наказано не само заради смъртта на козата, но изобщо за неизпълнение на задълженията си. А най-сериозното наказание, което може да й наложи Общината, е изолацията.
Затварят я заедно с мъртвата сляпа коза в стар, тесен кирпичен склад, който наричат „стая за размишления.“ Всеки, който е нарушил правилника на Общината, бива затварян там да размишлява върху провинението си. Забранено е да се говори с момичето през цялото времетраене на наказанието. И тя прекарва десет дни в пълно мълчание. Носят й съвсем мизерни количества вода и храна, складът е тъмен и студен, а мъртвата коза почва да вони. Вратата се заключва отвън. В единия ъгъл на стаята има кофа, в която може да се облекчава. Високо на стената има прозорче, през което надничат слънцето и луната. В безоблачни нощи оттам може да мерне и по някоя звезда. Няма никаква друга светлина. Спи върху твърд матрак на дървения под, увива се в две стари одеяла и цяла нощ зъзне. През април планинските нощи са все още студени. Когато се стъмва, окото на умрялата коза започва да отразява блещукащите звезди. Момичето не смее да заспи от страх.
На третата нощ някой отваря широко отвътре устата на умрялата коза. И оттам изскачат някакви човечета — шест на брой. На излизане са само десетина сантиметра високи, но щом стъпват на пода, започват да растат като гъби след дъжд. Но дори и в цял ръст са не по-високи от шейсетина сантиметра. Казват на момичето, че им викат „човечетата“.