Тя стана като „Снежанка и седемте джуджета“, сеща се детето за приказката, която баща й й е чел като малка. Само дето не стига едно джудже.
— Но ако държиш да сме седем, и седем ще станем — казва й тихичко едно от човечетата.
Явно умее да чете мислите й. Тя отново ги преброява и вижда, че са станали седем. Но това не я озадачава особено, тъй като още с излизането им от устата на козата правилата на света са се променили. Вече всичко е възможно.
— Вие защо излязохте от устата на умрялата коза? — пита ги тя, но й прави впечатление, че гласът й е станал особен. И думите изговаря по един по-друг начин, вероятно понеже от три дни не е обелвала и дума.
— Защото устата на козата се превърна в проход — отвръща й с дрезгав глас едно от човечетата. — Едва след като излязохме навън, разбрахме, че това била умряла коза.
Друго, с по-врещящо гласче, добавя:
— За нас няма никакво значение: коза, кит, грахова шушулка — всичко ни върши работа, щом можем да минем по него.
— Ти направи прохода, а ние решихме да го пробваме, да видим къде ще ни изведе — обяснява й онзи с тънкия глас.
— Аз съм направила прохода ли? — учудва се момичето. Но пак й се струва, че гласът не е неин.
— Ти ни направи услуга — изписква четвърто човече.
Част от другите се обаждат в знак на съгласие.
— Хайде да си поиграем — казва човече с гласа на тенор. — Да направим една въздушна какавида.
— Давай! — намесва се нечий баритон. — Така или иначе, си направихме труда да дойдем.
— Въздушна какавида ли? — недоумява момичето.
— Измъкваме нишки от въздуха и построяваме дом. И го правим все по-голям и по-голям! — чува се басов глас.
— Дом ли? За кого?
— Ще видиш — казва й баритонът.
— Ще го видиш, като излезе — пояснява басът.
— Хо-хо! — подчертава ритъма трето.
— Може ли и аз да участвам? — пита момичето.
— Разбира се — отвръща дрезгавият глас.
— Ти ни направи услуга — вика тенорът. — Ще работим заедно.
Момичето много бързо се научава да изтегля нишки от въздуха. Поначало има сръчни ръце, така че никак не й е трудно да усвои новата операция. Ако човек се вгледа внимателно, ще види как във въздуха висят хиляди нишки. Трябва само наистина добре да се вгледа.
— Браво! Точно така. Много добре се справяш — казва онзи с тънкото гласче.
— Умно момиче си. Бързо схващаш — намесва се вресльото.
Човечетата са еднакво облечени и си приличат напълно, но всяко има лесно различим глас. Дрехите им са най-обикновени, каквито се срещат навсякъде. Едно такова описание може и да звучи странно, но пък описва абсолютно точно облеклото им. Престанеш ли да гледаш дрехите им, няма начин да запомниш как са били облечени. Същото важи и за лицата им, които не са нито добри, нито лоши на вид. Най-безлични лица, каквито се срещат навсякъде. Престанеш ли да гледаш лицата им, няма начин да запомниш как са изглеждали. И косите им са едни такива — нито дълги, нито къси, а най-обикновени коси. Едно обаче им липсва — телата им нямат никаква миризма.
Щом пукне зората, петлите закукуригат и изтокът просветлее, седемте човечета спират работата и започват да се протягат. После скриват недовършената въздушна какавида — която е не по-голяма от бебе зайче — в ъгъла на стаята, вероятно за да не я види онзи, който носи храната.
— Съмна се — казва вресливото гласче.
— Свърши нощта — добавя басът.
При толкова различни гласове, що не вземат да оформят хор, мисли си момичето.
— Защото не знаем песни — казва тенорът.
— Хо-хо! — обажда се оня, който поддържа ритъма.
Човечетата се свиват пак до първоначалния си десетсантиметров ръст, оформят редичка и влизат обратно в устата на мъртвата коза.
— Довечера пак сме тук — провиква се тънкото гласче, преди да затвори устата на козата отвътре. — И да не си посмяла да кажеш някому за нас.
— Ха си казала, ха нещо лошо е станало! — добавя за всеки случай дрезгавият.
— Хо-хо! — включва се и ритмуващият.
— Няма да кажа — обещава момичето.
Пък и да кажа, кой ще ми повярва?, мисли си то. Толкова пъти са й се карали възрастните за това, че казва точно каквото си мисли. Според тях не правела никаква разлика между действителност и фантазия. Мислите й, изглежда, се различават и по форма, и по цвят от мислите на останалите околни. Но така и не проумява какво толкова лошо виждат у нея. Така или иначе, най-добре ще е да си мълчи за човечетата.