Ушикава притеснено вдигна ръка:
— Но аз изобщо не исках да кажа подобно нещо. Извинявайте. Може би се изразих много по-сложно, отколкото следваше. Факт е, че лекциите ви по математика са интересни, уникални и оригинални. Но не заради тях съм тук сега. Погледите ни, господин Кавана, са насочени към вашата дейност като прозаик.
Тенго толкова се изненада, че за момент загуби дар слово.
— Дейността ми като прозаик ли?
— Точно така.
— Не ви разбирам. Вярно, от няколко години пиша проза, но досега нямам нищо публикувано. Нима може такъв човек да се нарича прозаик? Как изобщо е възможно да съм привлякъл вниманието ви?
Ушикава посрещна тази реакция на Тенго с огромна усмивка, която разкри ред ужасно криви зъби. Като пилони на пристан, пострадали от мощни вълни, сочеха във всички възможни посоки и бяха замърсени по хиляди начини. Очевидно за зъболекарска помощ вече бе късно, но някой би трябвало все пак да му покаже как да си мие зъбите, помисли си Тенго.
— Тъкмо в това е уникалността на организацията ни — отвърна гордо Ушикава. — Изследователите, които наемаме по договор, забелязват неща, които останалите хора тепърва ще осъзнават. Много добре знаем, че както вече сам отбелязахте, засега нямате нито една истинска публикация. Но същевременно съзнаваме, че пишейки с псевдоним, почти всяка година кандидатствате в конкурсите за нов писател, провеждани от различни литературни списания. За съжаление, досега нямате нито една награда, макар творбите ви неколкократно да са стигали до последния етап на пресяването, при което, напълно естествено, са четени от значителен брой хора, някои от които са забелязали наличието на талант у вас. Нашият изследовател заключава, че в най-скоро време ви предстои да завоювате награда за нов писател, което ще е и вашият авторски дебют. „Инвестиция за бъдеще време“ може и да ви прозвучи донякъде грубо, но както вече споменах, целта ни е „да отгледаме зараждащата се младеж, която ще носи на плещите си следващото поколение“.
Тенго отпи от чая, който бе доста поизстинал.
— С други думи, за вас се явявам кандидат за субсидия в качеството ми на „зараждащ се прозаик“, така ли да разбирам?
— Абсолютно правилно. С тази разлика, че не сте просто кандидат, а по-скоро финалист. Достатъчно е да приемете субсидията, при което аз съм упълномощен да оформя всички формалности. Ако бъдете така добър да подпишете необходимите документи, трите милиона йени ще бъдат преведени моментално по електронен път по банковата ви сметка. Това ще ви даде възможност да си вземете шестмесечен или едногодишен отпуск от тази школа за зубрене и да се посветите изцяло на творчеството си. Доколкото ни е известно, в момента пишете дълъг роман. Пред вас се явява една идеална възможност, не мислите ли?
— Откъде знаете, че пиша дълъг роман? — смръщи се Тенго.
Ушикава му пусна нова зъбата усмивка, но при по-внимателно вглеждане Тенго установи, че очите му въобще не се смееха. Напротив, излъчваха леден студ.
— Нашите изследователи са трудолюбиви и способни. Подбират неколцина кандидати и ги проучват от всички възможни ъгли. Вероятно има поне няколко души около вас, които да знаят, че пишете роман. Такива неща полека-лека се разчуват…
За романа му знаеше Комацу, а така също и по-възрастната му приятелка. Друг някой? Надали.
— Имам няколко въпроса по отношение на фондацията ви.
— Моля ви. Питайте!
— Откъде финансира тя дейността си?
— От едно лице. Или, по-точно, от една организация, собственост на въпросното лице. А още по-реалистично погледнато — и стриктно помежду ни, — организация, която е сред няколкото освободени от данъци организации с нестопанска цел, създадени от въпросното лице. Освен всичко това, естествено, въпросното лице храни дълбоки интереси към науката и изкуството и желае да подкрепи хората от по-младото поколение. Повече подробности в това отношение обаче не мога да ви дам. Въпросното лице, включително и организацията му, желаят да запазят своята анонимност. Всички ежедневни дейности са поверени на борда на фондацията, в който — засега — членува и моя милост.
Тенго се позамисли за миг, макар да нямаше кой знае колко за мислене. По-скоро подреди нещата, които Ушикава му бе съобщил.
— Ще възразите ли, ако запаля? — попита Ушикава.
— Ни най-малко — бутна Тенго тежкия стъклен пепелник към него.