— Не се притеснявайте. Само карайте.
Шофьорът се измъкна някак си от плетеницата на улиците в жилищния квартал, излезе на околовръстно шосе номер 8 и се вля в гъстия трафик по посока на Йога. И двамата мълчаха. Той слушаше новините, а тя бе потънала в мислите си. Когато доближиха входа към градската високоскоростна магистрала, шофьорът намали радиото и попита:
— Сигурно не ми влиза в работата, госпожице, но вие някаква специална работа ли вършите?
— Разследвам застрахователни престъпления — отвърна, без да се подвоуми, Аомаме.
— Разследвате застрахователни престъпления — завъртя внимателно думите из устата си водачът, сякаш вкусваше някаква непозната храна.
— Изнамирам доказателства по дела, свързани със застрахователни измами — поясни Аомаме.
— Жестоко! — обяви явно впечатленият шофьор. — И градската високоскоростна магистрала номер 3 е свързана по някакъв начин с такива застрахователни измами, така ли?
— Много тясно.
— Съвсем като в оня филм, нали?
— Кой филм?
— Един много стар, със Стив Маккуин. Забравил съм му заглавието.
— „Аферата «Томас Краун»“ — подсказа му Аомаме.
— Същият. Там Фей Дънауей разследва застрахователни измами. Специалист е по кражбите на застраховано имущество. А Маккуин играе богаташ, който извършва престъпления за удоволствие. Страхотен филм. Гледах го още в гимназията. И музиката му беше много хубава. Жестока направо.
— На Мишел Льогран.
Шофьорът се извърна и изтананика първите няколко такта от темата на филма. После пак се взря в огледалото — да огледа Аомаме:
— Ама и вие, госпожице, с нещо ми напомняте на Фей Дънауей.
— Благодаря — рече Аомаме и се помъчи да скрие оформилата се около устните й усмивка.
По платното на градската високоскоростна магистрала номер 3, водещо към центъра, се бе оформило грандиозно задръстване, точно както й бе предсказал таксиджията. Забавеното движение почваше на по-малко от стотина метра от входа — почти идеален пример за хаос, на какъвто именно разчиташе Аомаме. Същият тоалет, същото шосе, същото яко задръстване. Само дето по радиото не вървеше, за жалост, Яначековата „Симфониета“, а и звукът отстъпваше далеч по качество на онзи от уредбата в лимузината тойота краун роял, но това вече щеше да е прекалено.
Обградено от камиони, таксито се придвижваше сантиметър по сантиметър. Застояваше се дълго на едно място, после непредсказуемо пролазваше леко напред. По време на дългите престои младият водач на съседния хладилен камион забиваше нос в списание с манга. Мъжът и жената на средна възраст в кремавата тойота корона гледаха право пред себе си, намръщени, без да разменят нито дума. Или нямаше какво да си кажат, или си го бяха казали и затова сега мълчаха. Аомаме се отпусна на удобната седалка. Таксиджията продължаваше да слуша радиото.
Влачейки се със скоростта на охлюв към Сангенджая, таксито най-после мина покрай указателна табела за Комадзава. От време на време Аомаме вдигаше глава и оглеждаше обстановката. Никога вече няма да видя този район. Отивам много, много надалече. Но нямаше никакво намерение да изпада в носталгия по токийските пътища. Сградите покрай магистралата бяха до една опушени със сажди от автомобилните ауспуси и бяха окичени с кичозни билбордове. Сърцето я заболя от вида им. За какво им е на хората да строят такива потискащи здания? Не държа всички кътчета по света да са прекрасни, но пък и такава грозотия кому е нужна?
Най-после, след доста време, погледът й съзря позната обстановка: мястото, където бе слязла от таксито. Шофьорът му, човек на средна възраст, сякаш й намекваше за нещо с много по-дълбок смисъл, когато й каза, че встрани имало аварийна стълба, по която можело да слезе от естакадата. Ето го, право пред нея, и големия билборд с рекламата на бензиностанциите „Есо“. И нахиления тигър с ръкохватката на бензинова помпа.
„Вкарай тигъра в резервоара си.“
Аомаме усети изведнъж, че гърлото й е пресъхнало. Прокашля се, бръкна в дамската си чанта и извади кутийка с лимонов дропс против кашлица. Пъхна едно драже в устата си и върна кутийката в чантата. Докато ръката й беше все още вътре, стисна силно дръжката на „Хеклер & Кох“-а, да усети тежестта и твърдостта му. Добре, рече си. Таксито се придвижи още малко напред.