Докато интересът му към математиката спадаше, а завършването на следването му все повече наближаваше, се изпариха и причините му да се занимава с джудо, макар да нямаше представа какво му се ще да прави оттук нататък. Сякаш животът му остана без център на тежестта — не че дотогава бе имал такъв, но други хора му бяха възлагали отговорности и очаквания и това бе заемало всичкото му време. Но сега, след като тези задължения и очаквания вече ги нямаше, нямаше и за какво повече да се напъва. Животът му стана безцелен. Без близки приятели. Дрейфаше и не намираше върху какво да се концентрира.
По време на следването си бе имал няколко приятелки и бе натрупал голям опит в секса. Не че бе красавец в общоприетия смисъл на думата. Нито пък бе особено общителен или отявлено забавен и остроумен. Парите вечно не му стигаха и облеклото му никога не бе стилно. Но така както определени растения привличат силно пеперудите, и Тенго привличаше определен вид жени — и то много силно.
Установи този факт около двадесетия си рожден ден (горе-долу по същото време, когато взе да гасне ентусиазмът му по отношение на математиката като академична дисциплина). Без да полага и капка усилия, около него вечно се навъртаха жени, които поемаха инициативата. Копнееха да ги държи в мощните си обятия — или поне не се опъваха, когато понечеше да го стори. В началото не можеше да си обясни как става тая работа и се чувстваше доста объркан, но постепенно му хвана цаката и се научи да се възползва от това си качество, след което рядко оставаше без жена. Но към нито една не изпита позитивно чувство на обич. Просто излизаше с тях и правеха секс. Запълваха взаимно празнотата си. Колкото и да е странно, не изпита нито веднъж силно емоционално привързване към някоя от жените, които се привързваха крайно емоционално към него.
Тенго разправяше на продължаващия да е в безсъзнание свой баща всички тези работи; отначало подбираше бавно и внимателно думите си, но с течение на времето разказът му ставаше все по-гладък, докато накрая стигна до определен плам. Говореше му най-откровено дори и за секса. Няма за кога да се крия и притеснявам, викаше си. Баща му лежеше по гръб, неподвижен; дишаше равномерно и спеше своя ненарушим сън.
Към три се появи друга сестра, смени найлоновата торбичка с хранителната течност, смени и торбичката на катетъра и премери температурата на баща му. Беше яка едрогърда жена, наближаваща четиридесетте. На табелчицата й пишеше „Омура“. Косата й бе прихваната на стегнат кок на тила й, а в кока й бе забодена химикалка.
— Да сте забелязали някаква промяна в състоянието му? — попита тя Тенго, докато записваше с химикалката разни числа върху клипборда си.
— Абсолютно никаква. През цялото време спеше дълбоко.
— Ако нещо се случи, бъдете така добър да натиснете това копче — рече тя и му посочи провисналия над леглото бутон. После затъкна химикалката в кока си.
— Ясно.
Малко след като сестрата си излезе, някой бързо почука и очилатата сестра Тамура навря глава през отвора на вратата.
— Не искате ли да похапнете нещо? Столовата работи.
— Благодаря. Още не съм гладен.
— Как е баща ви?
— Не съм спрял да му приказвам. Но не знам дали ме чува изобщо.
— Полезно е да им се говори — усмихна му се насърчително тя. — Не се притеснявайте. Убедена съм, че той ви чува.
И затвори тихо вратата подире си. И Тенго пак остана насаме с баща си в стаичката.
Тенго подхвана отново разказа си.
Завърши университета и се хвана да преподава математика в школа за зубрене в града. Но вече не бе математическото дете чудо, от което хората очакваха велики постижения, не бе и многообещаващ състезател по джудо. Беше си най-обикновен даскал в школа за зубрене. Но тъкмо този факт най-много го радваше. Най-после можеше да си поеме дъх. За пръв път в живота си се почувства свободен да живее така, както си иска, без с никого да се съобразява.