— Ама ти нали не се каниш да застреляш с това нещо друг човек? Нали само себе си ще простреляш?
Аомаме кимна.
— В такъв случай не ти трябва да тренираш стрелба. Достатъчно ти е да знаеш как да го заредиш, да освободиш предпазителя и да усетиш действието на спусъка. Така или иначе, къде се канеше да тренираш стрелбата?
Аомаме завъртя глава. Нямаше никаква представа.
— А и как точно смяташ да се гръмнеш? Я вземи да опиташ.
Тамару вкара заредения пълнител, убеди се, че предпазителят е включен, и подаде оръжието на Аомаме.
— Поставил съм предпазителя — рече.
Аомаме притисна дулото към слепоочието си. Усети ледената стомана. Но Тамару бавно поклати глава няколко пъти.
— Повярвай ми. Слепоочието не е най-подходящото за целта място. Да се гръмне човек в мозъка по този начин, е много по-трудно, отколкото можеш да си представиш. Обикновено му се разтреперват ръцете, а това пречи на правилния прицел. В крайна сметка можеш да си останеш с одран череп, вместо да се самоубиеш. Сигурен съм, че не желаеш подобно нещо.
Аомаме безмълвно поклати отрицателно глава.
— Виж какво става с генерал Тоджо след войната. Когато американските военни идват да го арестуват, той решава да се самоубие. Насочва дулото към гърдите си и натиска спусъка, обаче куршумът не уцелва и само го ранява в стомаха, без да го убие. Представяш ли си? Най-видният професионален военачалник в цяла Япония да не може да се самоубие с пистолет! Закарват го в болница, американските лекари полагат максимални усилия, излекуват го, осъждат го и го обесват. По-гадна смърт — здраве му кажи! Последните мигове в живота са важно нещо за един човек. Не можеш да избираш как се раждаш, но можеш да избереш как да умреш.
Аомаме прехапа устна.
— Най-сигурният начин е да налапаш дулото и да си пръснеш черепа отдолу. Ето така.
Тамару взе пистолета от Аомаме да й покаже. Тя хем знаеше, че предпазителят е спуснат, хем пак се напрегна, докато го наблюдаваше. Дъхът й секна, сякаш нещо й заседна в гърлото.
— Но и така няма 100 процента гаранция. Дори познавам един, който така и не успя да се самоубие, но се докара до много тежко положение. Служехме заедно в силите за самоотбрана. Наврял дулото на карабината в устата си и натиснал с палци лъжицата, която бил завързал към спусъка. Но, изглежда, цевта на пушката се е поизместила, та вместо да умре, се превърна в зеленчук. И така живя още десет години. Никак не е лесно човек да си отнеме сам живота. Не става като на кино. По филмите го правят като едното нищо, без никаква болка, и хоп! — човекът умрял. А в действителност съвсем не е така. Оставаш прикован към леглото цели десет години, а пикнята ти не спира да тече.
Аомаме кимна безмълвно.
Тамару извади патроните от пълнителя и от цевта и ги пусна в найлоновото пликче. Подаде пистолета на Аомаме отделно от патроните.
— Вече не е зареден.
Аомаме кимна и ги пое.
— Повярвай ми: най-умно е да си мислиш как да оцелееш. А е и най-практично. Друг съвет не мога да ти дам.
— Разбирам — отвърна сухо Аомаме. После уви „Хеклер & Кох“-а, модел HK4 — груб според нея механизъм, — в един шал и го набута на дъното на чантата си. От това чантата й натежа с повече от половин кило, но формата й не се промени. HK4 беше малък пистолет.
— Този пистолет не е за аматьори — уточни Тамару. — От личен опит знам, че нищо добро не можеш да чакаш от него. Но мисля, че ще успееш да го овладееш. В това отношение ние двамата си приличаме. Закъсаш ли, винаги ще дадеш предимство на правилата пред самата себе си.
— Вероятно, тъй като самото „себе си“ не съществува.
Тамару нищо не можа да каже на този й аргумент.
— Служил си в силите за самоотбрана, значи?
— Да. И то в най-тежките части. Караха ни да ядем плъхове, змии и скакалци. Не че не стават за ядене, но вкусът им е доста гаден.
— И с какво се занимаваше след това?
— С какво ли не. Охранител, най-вече бодигард — макар тая дума да е прекалено префърцунена за онова, което понякога ми се случваше да върша. Не обичам да работя в екип, по-скоро си падам единак. Известно време бях част и от подземния свят поради липсата на друго препитание. На какво ли не съм се нагледал — куп неща, които нормалният човек цял живот не би видял. Но все пак не паднах до най-ниското. Винаги гледах да не прекрачвам границата. По рождение съм предпазлив човек, така че организираните престъпни групи якудза никак не ми се нравеха. И както вече споменах, нямам криминално досие. След което дойдох тук. — И Тамару посочи право надолу. — Оттогава водя много заседнал живот. Не че държа толкова на стабилно всекидневие, но засега съм доволен. Много трудно намира човек работа, която да му харесва.