Скоро след това Тенго изживя и първата си еякулация. От върха на втвърдения му пенис изскочи съвсем малко количество течност, малко по-гъста от урината и придружена с леко болезнено пулсиране. Тенго си нямаше представа, че това е предвестникът на пълноценната сперма. Дотогава не бе виждал нищо подобно, така че се притесни. Дали пък с него не ставаше нещо страшно? Изключено бе да го сподели с баща си, нито му идваше да разпитва съучениците си. Просто се бе събудил през нощта от някакъв сън (чието съдържание не помнеше) и бе установил, че гащите му са леко подмокрени. Имаше чувството, че ръката на момичето, стиснала неговата, е изцедила нещо от тялото му.
Втори случай да общува с нея нямаше. Аомаме си остана абсолютно изолирана от класа — не приказваше с никого, рецитираше със същия ясен, висок глас обичайната си молитва, преди да обядва. Дори когато се разминеха случайно някъде, лицето й изобщо не се променяше, сякаш помежду им не се беше случило нищо — сякаш изобщо не забелязваше Тенго.
А той взе да я наблюдава скришом при всяка възможност. Сега, като се вглеждаше в нея, установи, че лицето й всъщност е хубаво — достатъчно хубаво, че евентуално да му хареса. Беше висока и слаба и постоянно носеше възголеми избелели дрехи. Когато си сложеше екипа за физическо, веднага й личеше, че гърдите й още не са се оформили. Лицето й беше напълно безизразно, почти не говореше, а очите, които като че постоянно гледаха нещо много далечно, си оставаха безжизнени. Тенго не можеше да си обясни никак този факт, тъй като през въпросния ден, когато се бе вторачила в неговите, бяха съвсем ясни и бляскави.
След като му стисна по този начин ръката, Тенго установи, че кльощавото момиче е много по-жилаво по характер от повечето хора. Силата на хватката й бе внушителна, но това не бе всичко. Умът й, изглежда, притежаваше още по-голяма сила. Обикновено тази й енергия си оставаше скрита от останалите им съученици. Когато учителят й зададеше въпрос, отговаряше точно толкова, колкото бе необходимо (а понякога и по-накратко), но пък оценките й на контролните и класите работи винаги бяха добри. Тенго бе на мнение, че стига да искаше, тя можеше и да повиши успеха си, но вероятно се въздържаше, за да не привлича внимание върху себе си. Нищо чудно да бе възприела тази мъдра тактика като единствената, осигуряваща оцеляването на момиче в нейното положение: да свежда до минимум обидите, да се проявява минимално, да е максимално прозрачна.
Колко хубаво щеше да е, ако бе някое съвсем обикновено момиче, с което да си бъбри най-спокойно! Можеше дори да станат приятели. Поначало сприятеляването между едно десетгодишно момче и момиче не е никак лесно. Напротив — може да се каже, че е сред най-трудните неща на света. А в случая пред Тенго и Аомаме не се появяваше дори и единствена възможност да си поприказват приятелски. Та вместо да се постарае да завърже истинска дружба с онази Аомаме от плът и кръв, Тенго предпочете да общува с нея в безмълвното царство на въображението и спомена.
Десетгодишният Тенго нямаше никаква конкретна представа за секса. Искаше му се единствено момичето пак да го хване за ръка. И той да й стиска ръката някъде, където са само те двамата. И тя да му разкаже нещо — няма значение какво — за себе си, да му прошепне тайната какво значи да си Аомаме, да си десетгодишно момиче. А той ще положи всички усилия да я разбере и това ще е началото на нещо — независимо че дори и сега Тенго не бе в състояние да определи точно какво щеше да е това „нещо“.
Дойде април, а с него и началото на новата учебна година. Вече бяха петокласници, но се оказаха в различни паралелки. От време на време се разминаваха по коридорите или се засичаха на автобусната спирка, но момичето продължаваше да се държи така, сякаш изобщо не подозира за неговото съществуване — или поне така му се струваше на Тенго. И когато застанеше редом с нея, веждата й не трепваше. Дори не си правеше труда да си отмести погледа. Дълбочината и блясъкът на погледа й ги нямаше както преди. Тенго не преставаше да се чуди за смисъла на онзи случай в класната стая. Понякога му се струваше, че е било само сън. Но пък ръката му продължаваше да пази яркия спомен от изключителната хватка на Аомаме. За Тенго тайните на света нямаха край.
Докато в един момент не осъзна, че нея вече я няма в училището. Успя само да научи, че се е преместила в друго, но никой не знаеше къде по-точно. Надали някой друг в цялото основно училище изобщо се вълнуваше, че тя вече не е между тях.