— Безизходна ситуация — повтори Тенго.
— Именно.
— И бихте ли пояснили каква точно ситуация имате предвид?
Ушикава млъкна за миг, после каза:
— Повярвайте ми, господин Кавана, някои неща е по-добре да не ги знаете. Има знания, способни да лишат човека от сън. И не можете да ги преборите със зелен чай. Ще ви отнемат завинаги спокойния сън. Искам… ъъъ… само да ви кажа следното. Представете си нещата по следния начин: все едно сте отворили някакъв специален кран и оттам, преди да сте се усетили, е излязло нещо специално, което сега влияе на хората около вас — оказва им някакъв съвсем нежелателен ефект.
— Имат ли нещо общо с това човечетата?
Изстреля въпроса си напосоки, но поне накара Ушикава да млъкне за малко. Тишината тежеше като черен камък, потънал на дъното на дълбоко водно тяло.
— Държа да знам истината, господин Ушикава. Оставете гатанките настрана и дайте да говорим конкретно. Какво се е случило с нея?
— „С нея“ ли? Не ви разбирам.
Тенго въздъхна. Въпросът бе прекалено деликатен за по телефона.
— Извинете ме, господин Кавана, но аз съм просто пратеник на моя клиент. Задачата ми засега е да разговарям по фундаментални въпроси колкото се може по-завоалирано — рече със заобикалки Ушикава. — Съжалявам, ако ви се струва, че умишлено ви дразня, но ми е позволено да разговарям за тези неща само по най-мъгляв начин. Пък и, право да си кажа, и моите познания по въпроса са доста ограничени. Така или иначе, нищо не знам за „нея“, която и да е тя. Ще трябва да сте по-конкретен.
— Хубаво. Кажете ми тогава кои са тези човечета?
— Пак повтарям, господин Кавана, че не знам нищо за въпросните „човечета“ — поне нищо повече от онова, което пише за тях във „Въздушната какавида“. Но едно ще ви кажа: ако съдя по уклона на забележките ви, имам чувството, че сте изпуснали нещо от чувала, без самият да имате представа за какво става дума. При определени обстоятелства това може да се окаже извънредно опасно. Моят клиент знае прекрасно колко опасно е това и за каква опасност става дума, а освен това те имат и някаква представа как да се справят с подобна опасност и тъкмо заради това ви протягаме ръка за помощ. Най-грубо казано, ръцете ни са много дълги — много дълги и много силни.
— Кой е този „клиент“, за когото непрестанно говорите? Случайно да е свързан по някакъв начин със Сакигаке?
— За съжаление не съм упълномощен да разкривам ничии имена — изрече Ушикава с тон, който като че съдържаше известна доза съжаление. — Но и без да навлизам в подробности, мога да ви кажа, че те притежават много специална сила. Непреодолима сила. А ние можем да застанем зад вас. Моля ви да ме разберете — това е окончателната ни оферта. Имате свободата да я приемете или да я отхвърлите. Но решите ли веднъж, няма връщане назад. Така че премислете всичко много хубаво. И да ви кажа още нещо: ако не сте на тяхна страна, при определени обстоятелства дългите им ръце могат, за съжаление, да се протегнат дотам, че да ви окажат някои нежелателни (и нежелани) влияния.
— За какъв вид „нежелателни влияния“ става дума?
Ушикава не отвърна веднага на Тенговия въпрос.
Вместо отговор чу нещо, което му заприлича на леко всмукване на слюнка от двете бузи на Ушикава.
— Не знам какъв е точният отговор — каза Ушикава. — Нищо конкретно не ми казаха и тъкмо затова ви говоря най-общи приказки.
— Добре де, а какво е онова, което уж съм бил пуснал от чувала? — настоя Тенго.
— И този отговор не го знам. С риск да се повторя, пак ще кажа, че съм нает за ролята на посредник. Докато стигне до мен, целият резервоар от информация се свежда до някакви си капчици. Това, което правя, е да ви предам точно казаното от моя клиент в рамките на ограничените ми пълномощия. Може би и вие си задавате въпроса защо моят клиент не се свърже директно с вас, което би ускорило нещата, а вместо това използват този странен мъж за посредник, но и аз знам отговора точно толкова, колкото и вие.
Ушикава се прокашля и зачака следващия въпрос, но когато такъв не последва, продължи:
— Та, вие, господин Кавана, ме питахте какво е онова, което уж сте бил пуснали от чувала, нали така?
— Точно така — потвърди Тенго.