— Смятате ли да се преобличате? — попита я Нула номер.
— Стига да е възможно — отвърна Аомаме. — Предпочитам да се преоблека в тренировъчен екип.
Нула номер кимна:
— Но първо ще трябва да ви претърсим, ако не възразявате. Съжалявам, но това ни е работата.
— Нямам нищо против. Търсете колкото си искате — каза Аомаме. В тона й нямаше дори намек за напрегнатост, а по-скоро загатваше колко забавно й е невротичното им вторачване в детайлите.
Конската опашка опипа Аомаме, да се убеди, че по нея няма нищо подозрително. А тя бе само по тънък памучен панталон и блузка; не бе нужно да я опипват, за да им стане ясно, че под такива дрехи нищо не можеш да скриеш. Човекът просто спазваше инструкциите. Ръцете му й се сториха напрегнати и вдървени. Трудно можеше човек да го похвали за уменията му в тази област. Вероятно нямаше кой знае колко голям опит в обискирането на жени. Нула номер се беше облегнал на бюрото и наблюдаваше действията му. След като приключи с опипването, Аомаме му отвори и сака си. В него имаше лека лятна жилетка, комплект жарсени горнище и долнище работен екип и две хавлиени кърпи — голяма и малка. Елементарен набор с гримове и книжка джобен формат за четене. Мънистена чантичка с портфейл, портмоне за монети и ключодържател. Аомаме подаваше тези предмети един по един на Конската опашка. Накрая извади черна найлонова торбичка и отвори ципа й. Съдържаше кат бельо, няколко тампона и дамски превръзки.
— По време на работа се изпотявам, така че ми се налага да си нося смяна бельо — рече му. Извади комплект дантелен сутиен и гащички и взе да ги разгъва пред очите на Конската опашка. А той се изчерви и й кимна бързо няколко пъти, един вид: „Достатъчно. Видях каквото ми трябва“. Аомаме почваше да подозира, че е ням.
С бавни, спокойни движения взе да прибира бельото и санитарните артикули в торбичката, затвори ципа и я върна в сака. Тия са пълни аматьори, рече си. Що за бодигард е този, който се изчервява при вида на секси дамско бельо и няколко тампона? Ако на тяхно място беше Тамару, и Снежанка щеше да претърси до космите на чатала й. Щеше да стигне до дъното на сака, та ако ще да трябваше да мине през цял склад от сутиени, камизоли и гащи. За него всички те си бяха най-обикновени парцалки — а пък и той си е гей до мозъка на костите. Но най-малкото щеше да вдигне сака и да провери теглото му. И тогава нямаше начин да не открие скрития на дъното му и увит в носната кърпа „Хеклер & Кох“ (тежащ 500 грама) и малкото ледокопче в кутийката му.
Тия двамата са аматьори. Може и да са се научили на карате и да са абсолютно верни на своя Вожд, но пак си остават пълни аматьори. Водена от предположенията на вдовицата, Аомаме бе решила, че няма да им е удобно да ровят в торба с женски работи, и се бе оказала права. Рискувала бе, естествено, макар и да не бе стигнала дотам да знае какво ще предприеме, ако рискът й не успееше. Тогава нямаше да й остане нищо друго, освен да си прочете молитвата. Но едно нещо й беше вече ясно: молитвите действаха.
Аомаме влезе в просторната тоалетна на хотелския апартамент и се преоблече в жарсения си екип. После сгъна блузката и памучния панталон и ги прибра в сака. Убеди се, че косата й е все още стегната в кока и си впръска малко освежител за уста. Извади от сака „Хеклер & Кох“-а, пусна водата в тоалетната, за да замаскира шума, и дръпна затвора назад да вкара патрон в цевта. Оставаше й единствено да свали предпазителя. Накрая постави най-отгоре в сака кутийката с ледокопа, да й е под ръка. След като приключи с тези приготовления, се извърна към огледалото и отпусна напрегнатите си лицеви мускули. Чудесно. Дотук успях да запазя самообладание.
На излизане от тоалетната завари застаналия в поза „мирно“ с гръб към нея Нула номер, който говореше тихо по телефона. Щом я видя, прекрати разговора си, остави безшумно слушалката и я огледа в жарсения й екип на „Адидас“.
— Готова ли сте? — попита.
— Напълно — отвърна Аомаме.
— Първо искам да ви помоля за нещо — каза Нула номер. Аомаме му пусна лека служебна усмивка.
— Не бива и дума да споменавате никому за случилото се тази вечер — рече Нула номер. И направи пауза, да й даде възможност да възприеме чутото. Все едно бе лиснал вода върху пресъхнала почва и я чакаше да попие и да изчезне. Аомаме през цялото време го гледаше, без нищо да каже. — Надявам се да не ви прозвучи просташки, но възнамеряваме да ви се отплатим особено щедро. А може освен това да се възползваме от услугите ви и за в бъдеще. Именно затова ви молим да забравите всичко, което ще стане тази вечер. Всичко, което ще видите и чуете. Абсолютно всичко.