— Да вървим тогава — рече.
Прокашля се веднъж, после тръгна бавно през стаята. Пристъпваше внимателно като поклонник по повърхността на езеро. Почука два пъти тихо на вратата към свързващата стая и без да дочака отговор, се поклони леко и влезе. Последва го Аомаме, понесла сака. Нагази внимателно стъпка по стъпка в дълбокия мокет и успя да си наложи да диша спокойно. Във въображението й пръстът й бе прегърнат и готов да дръпне спусъка на пистолета. Няма за какво да се тревожа. Същата съм си, както винаги. Но въпреки всичко Аомаме се боеше. Усещаше как бучка лед е прилепнала към гръбнака й — лед, който не даваше признаци, че ще се стопи. Хладнокръвна съм, спокойна съм, а дълбоко в себе си се боя.
Това е свят, който не бива да се потъпква. Не бива никога да навлизаме в една такава свята област, бе казал Нула номер. Аомаме разбираше какво има предвид. И тя самата бе живяла навремето в свят, който поставяше в своята сърцевина религията. Нищо чудно и досега да живея в този свят. Но без да го съзнавам.
Аомаме повтори беззвучно думите на молитвата, която бе на устата й. После пое дълбоко въздух, взе окончателно решение и пристъпи в съседната стая.
Осма глава
(Тенго): Време е да се появят котките
Тенго прекара повече от седмица в необичайно затишие. След като една нощ му се беше обадил човекът на име Ясуда да му съобщи, че е изгубил жена си и че тя няма повече никога да посети Тенго, час по-късно му позвъни Ушикава с вестта, че Тенго и Фука-Ери функционират заедно като преносители на епидемия от „престъпмисъл“. Всеки от обадилите му се предаде на Тенго съобщение, съдържащо (той не можеше да повярва друго, освен че съдържа) дълбок смисъл, по същия начин, по който увит в тогата си римлянин би се възкачил на платформа насред форума да обяви нещо пред загрижените си съграждани. И след като всеки от двамата си беше казал репликата, бе затворил телефона.
Оттогава насам никакви търсения по телефона, никакви писма, никакви почуквания на вратата му, никакви пощенски гълъби. Изглежда, нито Комацу, нито професор Ебисуно, нито Фука-Ери или Киоко Ясуда имаха да съобщават каквото и да било на Тенго.
А и той сякаш бе изгубил интереса си към тези лица. И не само към тях, а и към всичко останало. Не го вълнуваха нито продажбите на „Въздушната какавида“, нито какво прави в момента Фука-Ери, какво става със замисъла на Комацу и дали хладнокръвно замисленият план на професор Ебисуно напредва, нито доколко медиите са взели да надушват истината или какви ходове предприема Сакигаке. Ако лодката, в която се бяха натоварили всичките те, се хвърляше с дъното нагоре от водопада, нищо не му оставаше, освен да падне с нея. Колкото и да се напъваше на този етап, нямаше ни най-малко да успее да промени течението на реката.
Тревожеше се, естествено, за Киоко Ясуда. Нямаше реална представа какво може да й се е случило, но при нужда би положил всички усилия да й помогне. За жалост, проблемите, пред които бе изправена тя в момента, бяха извън неговия обсег. Така че нищо не можеше да стори.
Престана и вестници да чете. Светът се придвижваше напред в посока, която нямаше нищо общо с него. Апатията го обгърна като някаква лична негова мъгла. Така му писна от купищата от „Въздушната какавида“ по витрините, че и в книжарниците престана да влиза. Движеше се по строго права линия от дома до школата и обратно. Повечето хора караха летния си отпуск, но школата за зубрене предлагаше и летни курсове, та бе по-зает от друг път. Този график му доставяше удоволствие. Поне докато изнасяше лекциите си, не му се налагаше да мисли за нищо друго освен за математиката.
Отказа се и от писането на романа. Понякога сядаше на бюрото, включваше текстообработващата машина и гледаше как мониторът светва, но желание за писане не му идваше. При всеки опит да мисли за нещо в съзнанието му изскачаха откъси от разговорите му със съпруга на Киоко Ясуда и с Ушикава. Изобщо не успяваше да се съсредоточи върху романа.
Съпругата ми е безвъзвратно изгубена. Не е в състояние да посещава повече дома ви под каквато и да било форма.
Така каза съпругът на Киоко Ясуда.
Ако ми позволите на това място да прибягна към една класическа аналогия, вие двамата вероятно сте отворили кутията на Пандора и сте пуснали не знам какво си по света. Може и по случайност да сте обединили силите си, но от вас е произлязъл много по-силен екип, отколкото си представяте. Всеки от вас допринася с нещо, което липсва у другия.