— Време е — потрети Нула номер.
Главата на онзи бавно помръдна. Изглежда, сега се обърна с лице към Нула номер.
— Може да излезеш — рече. Гласът му бе дълбок ясен баритон — решителен и безпрекословен. Очевидно се бе събудил напълно.
Нула номер се поклони веднъж не много дълбоко в мрака и излезе от стаята по същия начин, по който влезе, без никакви излишни движения. Вратата се затвори и Аомаме остана сама в стаята с мъжа.
— Съжалявам, че е толкова тъмно — рече мъжът вероятно на Аомаме.
— Не ми пречи — каза тя.
— Наложи ни се да я затъмним — промълви тихо той. — Но не се бойте. Нищо няма да ви се случи.
Аомаме кимна. Но после се сети, че е на тъмно, и рече на висок глас:
— Разбирам. — Гласът й бе малко по-твърд и по-висок от обичайното.
Известно време мъжът я гледаше в тъмата. Тя усещаше интензивния му взор — прецизен и подробен. И той не толкова я разглеждаше, колкото оглеждаше. Изследваше буквално всеки сантиметър от тялото й. Стори й се, че за миг я е разсъблякъл и е останала чисто гола. Погледът чу обаче не спираше върху кожата; пронизваше мускулите и органите й, утробата й. Той вижда и в тъмното, мина й през ум. И долавя далеч повече неща, отколкото са видими с просто око.
— Нещата се виждат по-добре на тъмно — рече, сякаш бе прочел мисълта й. — Но колкото по-дълго останеш на тъмно, толкова по-трудно ти е да се върнеш към надземния свят, където е светлината. В определен момент се налага да спреш.
След тези думи прекара още един интервал от време в наблюдаване на Аомаме. В погледа му нямаше нищо сексуално. Просто я оглеждаше като вещ, така както пътникът от кораба оглежда отминаващия остров. Този тук обаче не бе някакъв обикновен пътник. А се мъчеше да прозре всичко възможно на този остров. Изложена така продължително на безмилостното му всепроникващо проучване, Аомаме почна да усеща несъвършенствата на собствената си плът. А това никак не бе обичайно за нея. Като се изключи големината на гърдите й, тя всъщност наистина се гордееше с тялото си. Тренираше го ежедневно и го поддържаше красиво. Мускулите й бяха гладки и стегнати, без грам тлъстина. Но така, както я обследваше този човек, нямаше как да не почувства, че плътта й е всъщност някаква износена стара торба месо.
Сякаш пак прочел мислите й, мъжът престана да се вторачва в нея. И тя усети как силата на погледа му изведнъж изчезна. Сякаш някой пръскаше вода с маркуч, а друг зад сградата му спря чешмата.
— Извинете, бихте ли разтворили съвсем леко завесите? — попита тихо мъжът. — Убеден съм, че и за вашата работа имате нужда от малко светлина.
Аомаме остави сака си на пода, отиде до прозореца и дръпна страничните шнурове — първо, за да отвори плътните тежки завеси, а след тях и дантелените бели пердета. Вечерните светлини на Токио се промъкнаха в стаята. Прожекторите около Токио Тауър, стълбовете покрай естакадата на високоскоростната магистрала, движещите се автомобилни фарове, запалените прозорци във високите жилищни блокове, шарените неонови реклами по покривите — всичко това се сливаше, за да освети хотелската стая с характерната за големия град смесица от цветове, но едва-едва, само колкото Аомаме да успее да различи част от мебелировката. Самата светлина Аомаме посрещна с болка, сякаш виждаше стара приятелка. Тази светлина идваше от света, към който самата тя принадлежеше. Изведнъж усети каква нужда има от такава светлина. Но колкото и слаба да бе тя, изглежда, бе прекалено силна за очите на мъжа. Все още в поза лотос, той закри лицето си с две огромни длани.
— Добре ли сте? — попита Аомаме.
— Не се притеснявайте.
— Да придърпам ли завесите?
— Не, няма нужда. Имам проблем с ретината на очите си. Нужно им е време, за да се приспособят към светлината. Само след минута ще ми мине. Седнете там.
Проблеми с ретината ли?, зачуди се Аомаме. Проблемите с ретината обикновено се явяват при ослепяващите. Това обаче поне засега не я засяга. Не е дошла тук да лекува зрението на този човек.
Седеше на дивана и го наблюдаваше, докато той с длани върху лицето чакаше очите му да свикнат с проникващата през прозореца светлина. Дошъл бе нейният ред да го изучи подробно.
Беше изключително едър човек. Не дебел, просто едър. Висок, широкоплещест, мощен на вид. При все че вдовицата бе споменала едрия му ръст, не беше очаквала да е чак толкова голям. Нямаше, естествено, никаква причина един религиозен гуру да не е огромен човек. Но като си помисли как този мъжага изнасилва десетгодишни момиченца, се намръщи. Представи си го гол, натиснал под себе си дребното дете. Момиченцата нямаха начин как да се съпротивляват. И възрастна жена би се затруднила. Мъжът бе обут в нещо като тънък памучен анцуг с ластици около глезените и едноцветна риза с дълъг ръкав и с лек копринен блясък. Свободната му риза бе закопчана отпред. Само горните две копчета бяха оставени разкопчани. Стори й се, че и анцугът, и ризата бяха или бели, или леко кремави на цвят. Не бе пижама, а нещо като удобен всекидневен екип, който би изглеждал съвсем нормално под палмите на някой южен остров. Босите му нозе й се сториха много големи. Едрият като каменен зид раменен пояс издаваше опитен специалист по бойни изкуства.