Мъжът се възползва от първата пауза в проучването на Аомаме, за да каже:
— Благодаря ви, че дойдохте днес.
— Това ми е работата — отговори напълно безизразно Аомаме. — Щом някой има нужда от мен, отивам. — Но едва произнесе тези думи, и се почувства като някоя проститутка, която се отзовава на всяко повикване. Дали пък не се дължеше на начина, по който я бе разсъблякъл с пронизващия си поглед в мрака?
— Какво знаете всъщност за мен? — попита я, все още закрил лицето си с длани.
— Какво знам за вас ли?
— Да.
— Почти нищо — отвърна Аомаме, като подбираше внимателно думите си. — Дори името ви не знам. Известно ми е само това, че оглавявате някаква религиозна организация в Нагано — или май беше в Яманаши, — че имате някакъв проблем със здравето и че евентуално мога да ви помогна.
Мъжът завъртя няколко пъти глава и сне длани от лицето си. Сега двамата с Аомаме се гледаха очи в очи.
Косата му бе дълга, буйна и се спускаше чак до раменете му. И имаше доста сиви кичури. По нейна преценка мъжът бе на около петдесет. Едрият му нос заемаше голяма част от лицето му. Бе възхитително прав и й напомни за снимката на Алпите, която бе виждала на някакъв календар. И планината притежаваше подобна широка основа и страхотна величественост. Носът бе първото, което човек забелязваше от лицето му, и контрастираше рязко с очите — толкова хлътнали, че трудно се разбираше накъде точно гледат. И лицето, като цялото му тяло, бе едро и месесто. Гладко обръснато, без никакви белези и бенки. Съчетанието на чертите му придаваше спокоен и интелигентен вид, но и нещо особено, необикновено, което не ти позволяваше да му се довериш веднага. Подобни лица поначало карат хората да се замислят след първия поглед. Може би се дължеше на прекалено големия нос, който вероятно лишаваше лицето от определено равновесие и бе основната причина гледащият го да се чувства неловко.
Но причината можеше да е и в хлътналите очи и в излъчвания от тях матов блясък на древен ледник. Или в усещането за жестокост, създавано от тънките устни, способни като че ли всеки момент да изплюят някакви непредвидими думи.
— Друго? — попита я.
— Почти нищо. Освен че трябва да съм готова да проведа сеанс по стречинг. Специалист съм по мускулите и ставите. Положението и личността на клиентите ми не ме интересуват от професионална гледна точка.
Съвсем като при курвите, мина й през ум.
— Разбирам ви — отвърна с плътен глас мъжа. — Но в моя случай може би се нуждаете от допълнителни пояснения.
— Готова съм да изслушам всичко, което пожелаете да споделите с мен.
— Викат ми Вожда. Но почти никога не показвам навън лицето си. Макар че живеем в едно и също селище, повечето наши вярващи нямат никаква представа как изглеждам.
Аомаме кимна.
— А ето че на вас позволявам да видите лицето ми. Първо на първо, не мога да очаквам да ме лекувате на тъмно или с превръзка на очите. А освен това е и въпрос на учтивост.
— Аз не провеждам лечение — поправи го спокойно Аомаме. — Просто ще разтегна мускулите ви. Нямам разрешително за извършване на медицински процедури. Моята цел е да принудя човек да разтегне онези мускули, които обикновено не използва или се затруднява да използва, като по този начин предотвратяваме влошаването на физическите му сили.
Мъжът като че се усмихна леко, но можеше и да е само привидно, причинено от лекото потръпване на лицевите му мускули.
— Всичко това ми е много добре известно. Казах „лекувате“ само за удобство. Не се притеснявайте. Исках само да спомена, че в момента виждате нещо, което не е позволено на повечето хора, и че държа да го знаете.