Мъжът въздъхна и пак поде:
— Втората седмица след епизода е по-поносима от първата, макар болката така и да не ме напуска напълно. По няколко пъти дневно ме заливат вълни от силни болки. Става ми тежко да дишам. Органите ми отказват. Ставите ми скърцат като несмазан механизъм. Нещо разяжда плътта и изсмуква кръвта ми. Усещам го. Но онова, което ме яде, не е нито рак, нито някакъв паразит. Какви ли не изследвания са ми правили и нито едно не е посочило на какво се дължи. Според докторите аз съм олицетворение на здравето. Медицината не е в състояние да обясни мъките ми. Единственото заключение е, че това е цената, която плащам за изживяваната от мен висша благодат.
Този човек се е запътил право към разрухата си, помисли си Аомаме. Но не виждаше никакви признаци на атрофия. Мъжът изглеждаше съвсем здрав външно, а, изглежда, притежаваше и дисциплината, необходима за понасянето на изключителни болки. И въпреки всичко усещаше се, че плътта му се руши безвъзвратно. Този човек е болен. Нямам представа каква може да е болестта му, но дори и нищо да не предприема за ликвидирането му тук и сега, той ще продължи да изпитва мъчителните болки, докато тялото му бавно се руши и накрая стигне до неизбежната смърт.
— Не мога да спра напредъка й — каза мъжът, сякаш прочел мислите й. — Всяка част от мен се разяжда, тялото ми като че се изтърбушва отвътре и ме чака ужасна, болезнена смърт. Накрая те ще ме изхвърлят като ненужна стара таратайка.
— „Те“ ли? — попита Аомаме. — Кои „те“?
— Онези, които разяждат така плътта ми. Но това няма значение. В случая търся начин за облекчаване донякъде на моята крайно реална болка. Имам нужда точно от това, дори ако решението е непълно. Тази болка е нетърпима. Понякога — в определени моменти — се задълбочава драматично, сякаш е свързана директно с центъра на Земята. Вид болка, която никой друг освен мен не може да си представи. Дълбоката, специалната болка ме дарява с дълбока, специална благодат — не че тази благодат ми облекчава болката; ни най-малко. Нито е в състояние да предотврати предстоящата разруха.
Настъпи няколкосекундна дълбока тишина.
Накрая Аомаме успя да каже:
— Знам, че се повтарям, но все стигам до извода, че техниките, с която разполагам, не могат да облекчат почти с нищо вашето страдание — особено ако приемем, че то се явява дан за висшата ви благодат.
Вождът изправи гръб и изгледа Аомаме с малките си, хлътнали, приличащи на ледник очи. После отвори дългите си тънки устни.
— Не. Аз смятам, че ще можете да направите нещо за мен — нещо, на което единствено вие сте способна.
— Дано сте прав.
— Уверен съм, че съм прав — каза мъжът. — Знам много неща. И ако нямате нищо против, бих желал да започнете незабавно. Правете онова, което винаги правите.
— Ще се постарая — каза Аомаме с напрегнат глух глас. Каквото винаги правя, повтори си наум.
Десета глава
(Тенго): Вие отхвърляте нашата оферта
Тенго се сбогува с баща си малко преди шест. Докато чакаха таксито му, седяха един срещу друг до прозореца, без да си говорят. Тенго се занимаваше със своите спокойни мисли, а баща му гледаше намръщено навън. Слънцето се бе снишило и бледосиньото небе бавно потъмняваше.
Толкова много въпроси искаше да зададе, но си даваше сметка, че отговори няма да получи. Личеше си по здраво стиснатите бащини устни. Явно баща му бе решил да не приказва повече, та и Тенго реши да не пита повече. Както каза баща му: „Щом не го разбираш без обяснение, и с обяснение няма да го разбереш“.
Погледна баща си, но в изражението му нищо не се бе променило.
— Много неща бих искал да те питам още, но знам, че те само ще ти причинят болка. Не ми остава друго, освен да разгадая останалото по онова, което вече ми каза. Ти вероятно не си биологичният ми баща. До такъв извод стигам. Подробности не са ми известни, но в най-общи линии е така. Ако греша, моля те да ме поправиш.
Баща му нищо не каза.
— Ако предположението ми е вярно, това много ме улеснява. Не защото те мразя, а защото — както вече споменах — не ми се налага да те мразя повече. Ти според мен ме отгледа като свой син въпреки липсата на кръвна връзка помежду ни. За което би трябвало да съм ти благодарен. За жалост, не сполучихме особено в ролите си на баща и син, но това е отделен проблем.