— Май трябва да се запасим с храна — каза Фука-Ери, докато прехвърляше съдържанието на найлоновите торби в хладилника. Беше напазарувала предимно готови храни, нуждаещи се единствено от затопляне в микровълнова фурна. Освен тях бе купила солени бисквити и сирене, ябълки, домати и няколко консерви.
— Къде ти е микровълновата? — попита и се огледа из кухнята.
— Нямам такава — отвърна Тенго.
Фука-Ери сбърчи нос и се замисли, но нямаше какво да каже. Изглежда, й беше трудно да си представи свят без микровълнови фурни.
— Смятам да отседна при теб — рече, сякаш изтъкваше обективен факт.
— За колко време? — попита Тенго.
Фука-Ери завъртя глава. Което означаваше, че не знае.
— Какво стана с досегашното ти убежище?
— Не ща да съм сама, когато нещо стане.
— Ти смяташ, че предстои да стане нещо ли?
Фука-Ери не му отвърна.
— Не искам да се повтарям, но тук никак не е безопасно — каза Тенго. — Имам чувството, че някакви хора ме следят. Все още не мога да кажа какви точно са, но…
— Безопасни места не съществуват — каза Фука-Ери и присви многозначително очи, докато дърпаше месестата част на ухото си.
Този език на тялото бе неразгадаем за Тенго. Вероятно нищо не значи.
— Така че за теб няма значение къде се намираш — рече Тенго.
— Безопасни места не съществуват — повтори Фука-Ери.
— Може и да си права — предаде се Тенго. — След определена точка разликите в нивата на опасността престават да са от значение. Така или иначе, време ми е да тръгвам за работа.
— В школата за зубрене.
— Да.
— Аз оставам.
— Ти оставаш — повтори като ехо Тенго. — Така и трябва. Само не излизай навън и никому не отваряй, ако почука. И не вдигай телефона, ако звъни.
Фука-Ери кимна безмълвно.
— Та какво става с професор Ебисуно?
— Вчера правиха обиск в Сакигаке.
— Искаш да кажеш, че полицията е претърсила селището на Сакигаке да те търси ли? — изненада се Тенго.
— Ти не четеш ли вестници.
— Аз не чета вестници — повтори като ехо Тенго. — Напоследък не ми се четат. Така че не съм в течение. Но имам чувството, че на хората от Сакигаке никак не им е било приятно.
Фука-Ери кимна.
Тенго въздъхна дълбоко:
— Сигурно са по-ядосани и отпреди, като гнездо на оси.
Фука-Ери присви очи и замълча. Вероятно си представяше как ято обезпокоени оси излита бясно от кошера си.
— Сигурно — рече с несигурно гласче.
— И успяха ли да научат нещо за родителите ти?
Фука-Ери завъртя отрицателно глава. Нищо още не знаели за тях.
— Но така или иначе, организацията е бясна — каза Тенго. — А ако полицията разбере, че цялото ти изчезване е било инсценирано, и спрямо теб ще побеснеят. А и спрямо мен, за това, че те укривам, макар да знам истината.
— Точно по тази причина трябва да обединим силите си — рече Фука-Ери.
— „Точно по тази причина“ ли каза току-що?
Фука-Ери кимна:
— Сбърках ли нещо.
— Ни най-малко — завъртя отново глава Тенго. — Просто думите ти прозвучаха много свежо.
— Ако толкова ти преча, мога да отида другаде.
— Нямам нищо против да останеш тук — предаде се Тенго. — Сигурен съм, че нямаш къде другаде да отидеш, нали?
Фука-Ери му кимна рязко в отговор.
Тенго извади от хладилника студен ечемичен чай и го изпи.
— Бесните оси може и да не те приветстват с „добре дошла“, но съм сигурен, че ще съумея да се грижа за теб.
Фука-Ери впери за няколко секунди погледа си в него. После рече:
— Променил си се.
— Какво искаш да кажеш?
Тя изви устните си под някакъв особен ъгъл, после ги върна на мястото им:
— Не мога да го обясня.
— Не го обяснявай — каза Тенго. Щом не го разбираш без обяснение, и с обяснение няма да го разбереш.
На излизане от апартамента Тенго й нареди:
— Ако аз те търся, ще позвъня три пъти и ще затворя, после пак ще ти се обадя. Чак тогава вдигни телефона. Окей?