— Аз съм озадачен! — възкликна Ушикава, все едно наистина се беше озадачил. — Не ви разбирам. И може би не бива да ви го казвам, но нито един от останалите май не го е грижа ни най-малко за вас. Истината ви говоря. Хвърлят ви по някоя дребна монета и ви използват както си искат. И накрая вие се оказвате в най-дълбоката мръсотия. Мен ако ме питате, имате пълни основания да ги пратите всички по дяволите. Аз на ваше място щях да съм бесен. А вие се каните да ги защитавате. „Изключено е аз да съм единственият, който ще избяга“, вика! Лодки-млодки! Просто недоумявам! Защо не искате да приемете?
— Една от причините е жената на име Киоко Ясуда.
Ушикава грабна изстиналото си кафе и направи кисела физиономия, когато отпи.
— Киоко Ясуда ли?
— Вие и вашите хора знаете нещо за Киоко Ясуда — каза Тенго.
Ушикава остави ченето си да увисне, все едно нямаше представа за какво говори Тенго.
— Честна дума, изобщо не познавам жена с това име. Кълна ви се. Коя е тя?
Тенго изгледа за известно време в мълчание Ушикава, но не успя да прочете нищо по лицето му.
— Една моя позната.
— Случайно да имате с нея някаква… така да се каже… връзка?
Тенго не отговори на въпроса му.
— Искам само да знам какво сте й направили.
— Какво сме й направили ли? От къде на къде ще й правим нещо? Нищо не сме й направили — заяви Ушикава. — Не ви лъжа. Както вече ви казах, нямам никаква представа коя е тя. А как можеш да направиш нещо на човек, за когото дори не си чувал?
— Но казахте, че сте наели много способен „изследовател“, който ме е проучил из основи. Дори е надушил факта, че съм пренаписал повестта на Ерико Фукада. И за личния ми живот е научил куп неща. Логично е да знае и за връзката ми с Киоко Ясуда.
— Да, вярно е, че наехме способен „изследовател“. И че той разкри сумата подробности около вас. Така че напълно е възможно да е разкрил и връзката ви с Киоко Ясуда, както казвате. Но дори да приемем, че я е разкрил, такива сведения не са стигнали до мен.
— Доста време се срещах с Киоко Ясуда — каза Тенго. — Виждахме се веднъж седмично. Тайно. Понеже е омъжена. Но един ден най-внезапно, без дума да ми каже, тя изчезна.
С кърпата, с която бе изтрил очилата си, Ушикава сега попи избилата по върха на носа му пот.
— И това ви навежда на мисълта, господин Кавана, че сме свързани някак си с изчезването на тази омъжена жена?
— Предполагам, че сте уведомили съпруга й за срещите ни.
Ушикава сви устни, все едно се е шокирал:
— Че за какво ни е да вършим подобно нещо?
Тенго сви юмруци в скута си:
— Сетих се за нещо, което ми казахте по време на последния ни разговор по телефона.
— А именно?
— Че след като преминел човек определена възраст, животът му се превръщат изцяло в процес на постоянна загуба на едно нещо подир друго. Че нещата почвали да му се изплъзват от пръстите така, както зъбите се ронят от гребена. И хората, които обичат, почвата един след друг да изчезват. Думи в този смисъл. Нима не си ги спомняте?
— Спомням си ги. Наистина казах нещо от този род. Но това, господин Кавана, беше най-общо казано. Предлагах ви собствения си скромен възглед относно болката и мъките на стареенето. Изобщо нямах предвид някоя си конкретна… как й беше името… Ясуда.
— На мен обаче ми прозвуча като предупреждение.
Ушикава завъртя енергично глава няколко пъти:
— Нищо подобно! Ни най-малко не съм искал да ви отправям никакви предупреждения. Изказвах само лично мнение. Кълна ви се, наистина не знам нищо за никаква госпожа Ясуда. Изчезнала, казвате?
— Освен това рекохте, че ако отказвам и в бъдеще да се вслушам във вас и вашите хора, това ще се отрази нежелателно на всички около мен.
— Да, наистина казах нещо подобно.
— И то ли не е предупреждение?
Ушикава напъха носната кърпа в джоба на сакото си и въздъхна:
— Наистина може да е прозвучало като предупреждение, но и в този случай говорех най-общо. Казвам ви, господин Кавана: нищо не знам за никаква госпожа Ясуда. Дори името й не съм чувал. Кълна се във всички богове и богини на небето и на земята.
Тенго пак огледа внимателно лицето на Ушикава. Човекът май наистина не знаеше нищо за Киоко Ясуда. Изписаната на лицето му почуда изглеждаше неподправена. Но пък, от друга страна, това, че той нищо не знае, не значеше задължително, че те нищо не са й сторили. Може просто да не са го уведомили.