— Имахте някакъв ужасен блокаж в лопатката, но го премахнах — обясни му Аомаме. — Потокът се върна в нормалното си русло.
Заби пръсти под лопатката, близо до втория прешлен. Тук мускулите трябваше да са гъвкави и с премахването на блокажа трябваше бързо да възстановят нормалното си състояние.
— Много по-добре го чувствам — измърмори мъжът.
— Сигурно много ви заболя.
— Не извън рамките на поносимото.
— Самата аз също издържам много на болка, но ако някой на мен ми го беше направил, сигурно щях да изрева.
— В повечето случаи всяка болка се облекчава или потиска от друга. Сетивата са в крайна сметка нещо относително.
Аомаме положи длан върху лявата му лопатка, опипа с пръсти мускулите и установи, че и те са горе-долу в същото състояние, в което бяха и десните. Да видим този път до каква относителност ще стигнем.
— Сега ще повторя същото отляво. Болката ще е, общо взето, същата, каквато бе и отдясно.
— Правете всичко, каквото е необходимо. Не се тревожете за мен.
— Искате да кажете, изобщо да не се въздържам?
— Не е нужно.
Аомаме повтори процедурата, за да коригира прешлените и мускулите и на лявата лопатка. Без да се въздържа, както й бе наредено. А след като й бе наредено изобщо да не се въздържа, Аомаме, без да се колебае, възприе най-краткия път. Мъжът го прие още по-спокойно в сравнение с дясната страна. Понесе болката напълно невъзмутимо, само веднъж преглътна шумно. Добре, да видим сега коя е най-силната болка, която може да понесе, рече си Аомаме.
Захвана се с мускулите му един подир друг; разпускаше ги в съответствие със списъка в главата си. Трябваше просто да следва механично обичайния ред, така както опитният и безстрашен нощен пазач обикаля с фенерчето си всички точки на сградата.
Всичките му мускули бяха блокирани в една или друга степен, като пострадал от страхотно бедствие район: затлачени канали, разрушени диги. Нормален човек не би могъл да се изправи — не би могъл да диша като хората — в подобно състояние. Този мъж обаче се крепеше на здравата си плът и могъщата си воля. При всичките му отвратителни деяния Аомаме не можеше да сдържи професионалното си възхищение от способността му да понася в пълно мълчание толкова силни болки.
Обработваше мускулите един подир друг, принуждаваше ги да се движат, да се огъват и разтягат докрай и всеки път разблокираше някоя става с глухо пукане. Напълно си даваше сметка, че действията й граничат с изтезание. Прилагала бе този вид мускулен стречинг върху много спортисти — калени мъже, свикнали с физическата болка, — но и най-суровите от тях в даден момент надаваха крясък или нещо, наподобяващо крясък, от причинената им болка. Имаше дори няколко случая на напикаване. Този тук обаче дори не изпъшка. Впечатляваше я. И все пак можеше да прецени каква болка изживява по стичащата се по тила му пот. И Аомаме почваше да се поти.
Нужни й бяха към тридесет минути да разпусне гръбната му мускулатура. Когато приключи, спря за миг да изрие потта от челото си.
Много странно, мислеше си Аомаме. Дойдох да убия този човек. В чантата ми е свръхфиното ледокопче, което лично изработих. Щом насоча връхчето му към правилната точка на тила и ударя леко дръжката, всичко ще свърши в един миг. Той няма дори да усети какво го е сполетяло; ще издъхне мигновено и ще се пресели в друг свят. И по този начин тялото му ще се отърси на практика от всички болки. Но вместо това аз влагам цялата си енергия да облекча страданията му на този действителен свят.
Върша го вероятно, понеже са ми го възложили. Щом ми възложат нещо, влагам всичките си сили в изпълнението му. Такава съм си по характер. Ако ми е възложено да лекувам страдащи мускули, именно в тази насока ще вложа всичките си усилия. И когато ми е казано да убия някого и ми е указана надлежната причина, и в това ще вложа всичките си сили.
Но очевидно не мога да върша и двете неща едновременно. Двете задачи имат противоречащи си цели и изискват несъвместими методики. Мога да ги осъществя само една по една. Затова в момента се мъча да възвърна възможно най-нормалното състояние на гръбните мускули на този човек. Съсредоточила съм мисълта си върху тази задача и мобилизирам всички възможни сили за изпълнението й. А за другата задача ще мисля чак след като приключа с тази.