В същото време Аомаме не можеше да потисне и любопитството си. Далеч не обичайният характер на заболяването на този човек; хубавата, здрава мускулатура, която то блокираше; могъщата воля и мощната плът, позволяващи му да понася страхотната болка, която според него била „дан за висшата му благодат“ — всичко това разпалваше любопитството й. Интересно й бе какво ще може да направи за този човек и каква ще е реакцията на плътта му. Въпрос бе както на професионално, така и на лично любопитство. Пък и ако го убия сега, ще трябва веднага да си тръгна. А свърша ли прекалено рано, онези двамата в другата стая може да се усъмнят. Нали от самото начало им казах, че ще ми е нужен поне час.
— Стигнахме до средата. Сега ще се заема с другата половина. Бихте ли се обърнали по гръб, ако обичате?
Мъжът се извъртя бавно, като изхвърлено на брега огромно морско животно.
— Болката осезаемо намаля — каза, след като вдиша и издиша продължително. — Нищо, което съм опитал в миналото, не успя да постигне подобен ефект.
— Но аз все пак се боря със симптомите, а не решавам основния проблем. А докато не се установи причината, всичко вероятно ще се повтаря.
— Знам. Мислех си дори да опитам с морфин, но предпочитам да не прибягвам до дрога. Дълготрайната й употреба разрушава мозъчната дейност.
— Сега ще проведа втората част от сеанса — каза Аомаме. — Струва ми се, че не възразявате да не си налагам задръжки, нали?
— Разбира се от само себе си.
Аомаме прогони всички мисли от ума си и се съсредоточи изцяло върху мускулатурата на мъжа. В професионалната й памет бе вписана структурата на всеки един мускул в човешкото тяло — функциите му, костите, с които е свързан, характеристиките и чувствителността му. Изследваше, разтърсваше и въздействаше ефективно върху всеки мускул и всяка става по същия начин, по който старателните инквизитори са изучавали всяка точка на болката в телата на жертвите си.
Тридесет минути по-късно и двамата бяха облети в пот и дишаха тежко като любовници, току-що приключили с чудодеен дълбок секс. Мъжът мълча известно време, а и Аомаме не намираше думи.
Най-накрая мъжът проговори:
— Не искам да преувеличавам, но имам чувството, че всяка част от тялото ми е подменена с нова.
— До довечера може да изпитате известно влошаване. През нощта мускулите ви може да се схванат и да запищят от болка, но не се тревожете — на сутринта всичко ще е нормално.
Ако изобщо доживееш до сутринта, рече си.
Седнал с кръстосани нозе върху постелката за йога, мъжът вдиша няколко пъти дълбоко, като да изпробва състоянието на тялото си:
— Изглежда, наистина притежавате специална дарба.
Докато бършеше потта от лицето си, Аомаме му отвърна:
— Моята работа е чисто практическа. В университета изучавах структурата и функцията на мускулатурата, после посредством практиката разширих познанията си. С малки промени в техниките успях да си създам своя система с акцент върху онова, което е очевидно и разумно. В най-общи линии, „истината“ тук е наблюдаема и доказуема. Но, естествено, включва и голяма доза болка.
Мъжът отвори очи и изгледа доста заинтригуван Аомаме:
— Това, значи, е вашето верую.
— Какво имате предвид?
— Че истината трябва да е задължително наблюдаема и доказуема.
Аомаме леко присви устни:
— Не твърдя, че важи за всички истини, но е валидно поне в моята професионална област. Но ако важеше във всички области, нещата, разбира се, щяха да се схващат много по-лесно.
— Не е вярно — рече мъжът.
— Защо?
— Повечето хора не търсят доказуеми истини. Както сама отбелязахте, истината често се придружава от силна болка, а малцина са онези, които се стремят към болезнени истини. Хората се нуждаят по-скоро от красиви, утешителни истории, които привидно дават някакъв смисъл на живота им. И точно тук е произходът на религията.
Мъжът разкърши врат няколко пъти, преди да продължи:
— Ако дадено убеждение — да го наречем „убеждение А“ — придава на живота на някой мъж или жена нещо като дълбок смисъл, тогава за истина се приема „убеждение А“. А щом „убеждение Б“ прави животът им да изглежда безсилен и хилав, „убеждение Б“ се превръща в лъжа. Границата е съвсем ясна. И захване ли се някой да твърди, че „убеждение Б“ е истина, най-вероятно е хората да го намразят, да не му обърнат внимание, а в отделни случаи — и да му се нахвърлят. Това, че „убеждение Б“ е логично или доказуемо, ни най-малко не ги смущава. Повечето хора едва успяват да запазят нормалността си, като отричат или отхвърлят представите за себе си, че са безсилни и хилави.