— Всеки момент ще завали — обяви мъжът с равнодушен глас.
С ръце върху мощния мъжки врат Аомаме затърси специалната точка. За това й беше необходимо да се съсредоточи докрай. Затвори очи, затаи дъх и се заслуша в движението на кръвта. Върховете на пръстите й се мъчеха да разчетат подробната информация по еластичността на кожата и потока на телесната топлина. Точката бе само една, и то изключително малка. Лесно се откриваше по някои хора, много по-трудно по други. Така нареченият Вожд явно бе от втория тип. Все едно търсеше опипом — при това, без да вдига шум — самотна монета в абсолютно тъмна стая. Най-после напипа точката. Постави пръста си отгоре й и запечата в ума си усещането и точното й място, все едно го отбеляза на карта — специално умение, което й бе дадено.
— Моля ви да не мърдате — каза на просналия се мъж. Пресегна се към синия сак и извади кутийката с ледокопчето. — На врата ви има една точка, където енергийният ви поток продължава да е блокиран — продължи спокойно Аомаме, — но не съм в състояние да го отключа само с натиск на пръстите. Ако успея да премахна блокажа, болката ви ще се облекчи значително. Налага ми се да ви убода с една проста игла за акупунктура. Не се притеснявайте. Много пъти съм го правила. Нали нямате нищо против?
Мъжът изпусна дълбоко насъбралия се у него въздух.
— Оставям нещата във ваши ръце. Готов съм да приема от вас всичко, което би изтрило мъчещата ме болка.
Тя извади ледокопа от кутийката и сне корка от връхчето му, което както винаги бе смъртоносно остро. Хвана го с лявата си ръка, а с показалеца на дясната затърси намерената преди малко точка. Ето я, точно тук. Натисна я с пръст и пое дълбоко въздух. Сега трябваше само да нанесе удар с дясната ръка като с чук и да вкара изключително острото връхче дълбоко под кожата. И всичко щеше да приключи.
Нещо обаче я задържа. По неизвестна за нея причина не можа да стовари вдигнатия си юмрук. Само този удар и край, рече си. С един замах ще изпратя този човек в отвъдното. После ще изляза най-спокойно от стаята, ще сменя лицето и името си и ще получа нова самоличност. Мога го. Без страх, без угризения на съвестта. Този човек е извършил многократно отвратителни деяния, които без никакво съмнение заслужават единствено смърт. И въпреки всичко не можа да накара себе си да го стори. Онова, което задържаше дясната й ръка, бе някакво неясно, но упорито съмнение. Всичко дотук минава прекалено лесно, предупреждаваха я инстинктите й.
И това нямаше никаква връзка със здравия разум. Просто усещаше: нещо не е наред. Нещо не е както трябва. В нея се сблъскваха всичките й сили и способности; отделните им елементи водеха люта битка помежду си. В тъмното лицето й се кривеше силно.
— Какво става? — попита на висок глас мъжът. — Докога ще чакам? Хайде, свършете го веднъж завинаги.
Едва когато чу тези думи, Аомаме осъзна най-сетне какво точно я е задържало. Той знае. Знае какво се каня да му сторя.
— Няма място за двоумение — изрече спокойно мъжът. — Всичко е наред. И аз желая онова, което и вие желаете.
Гръмотевицата продължаваше да буботи, но само като тътен от далечна артилерийска канонада, без присвятквания. Бойното поле бе все още далече. А мъжът продължи:
— Това е най-идеалното лечение, съществувало някога. Много внимателно разтегнахте всичките ми мускули. Изпитвам само най-дълбоко уважение към уменията ви. Но както и сама изтъкнахте, в крайна сметка не е нищо повече от третиране на симптомите. А болката ми напредна до стадий, в който може да се премахне единствено като прекъснете живота ми от корените му, като слезете в мазето и дръпнете шалтера. И вие точно това се каните да направите.
Аомаме задържа позата си: лявата ръка държеше връхчето на иглата върху специалната точка на тила, а дясната бе вдигната във въздуха. Но нито едната, нито другата можеше да мръдне ни нагоре, ни надолу.
— Ако наистина желаете да сложите край, което се каните да направите, можете да го постигнете по няколко начина. Много е просто. Опитайте се да ударите с дясната си ръка.
Аомаме наистина опита да стовари ръката си. Но тя отказваше да помръдне. Стоеше си замръзнала във въздуха като ръка на статуя.
— Ето, тази сила притежавам аз — макар никога да не съм я желал истински. Добре, сега вече можете да мърдате дясната си ръка. И изцяло държите властта върху живота ми.