— Виждате ли будилника там? — попита мъжът, без да вдигне глава. — Върху десния скрин с чекмеджетата?
Аомаме погледна надясно. Върху кръглия, висок до кръста скрин стоеше монтиран в мраморна рамка будилник — явно доста тежък предмет.
— Гледайте го. Не откъсвайте очи от вето.
Аомаме изви врат и фиксира будилника с поглед, както й беше наредено. А под пръстите си усети как всеки мускул в тялото на мъжа като че се вкамени и се изпълни с невероятна мощ. И сякаш в отговор на тази мощ мраморният будилник се отлепи бавно от повърхността на скрина. Видя го как взе да трепери, все едно се колебаеше, и спря на десетина сантиметра над скрина и остана така цели десет секунди. После мускулите на мъжа изгубиха силата си, а будилникът тупна глухо върху скрина, като да се бе сетил внезапно за съществуването на земното притегляне. Мъжът взе да издиша дълго, бавно, уморено.
— Дори едно такова дребно нещо изцежда огромна част от енергията ми — рече, след като се бе освободил от всичкия въздух в организма си. — Толкова, колкото да ми съкрати живота. Но, надявам се, ви убедих, че не съм никакъв самозванец.
Аомаме не отговори. На мъжа му потрябва доста време да си възвърне силите с поредица дълбоки вдишвания. Часовникът продължи да показва времето, все едно нищо не се беше случило. Само дето бе застанал леко диагонално върху скрина. Аомаме не отмести очите си, докато стрелката на секундарника не направи пълен оборот.
— Вие наистина притежавате специални способности — рече сухо.
— Както сама се убедихте.
— Доколкото си спомням, в „Братя Карамазови“ имаше една сценка между дявола и Христос, където Христос е подложен на жестоки изпитания в пустошта, а дяволът го предизвиква да сътвори чудо — да превърне някакви камъни в хляб. Христос обаче не му обръща внимание. Чудесата са изкушението на дявола.
— Да, знам. И аз съм чел „Братя Карамазови“. И в едно отношение сте права: с демонстрации нищо не се постига. Но не виждах друг начин да ви убедя в краткото време, с което разполагаме, затова прибягнах до въпросното изпълнение.
Аомаме нищо не каза.
— На този свят няма абсолютно добро и абсолютно зло — рече мъжът. — Доброто и злото не са някакви фиксирани, стабилни стойности, а постоянно си разменят местата. Само за една секунда доброто може да се превърне в зло. И обратното. Точно това става в света, описан от Достоевски в „Братя Карамазови“. Най-важното е да се поддържа равновесието между постоянно движещото се добро и зло. Наклониш ли се прекалено в едната посока, много ще ти е трудно да поддържаш действителен морал. В този смисъл доброто е в самото равновесие. Точно това имам предвид, когато ви казвам, че трябва да умра, за да поддържам равновесието на нещата.
— Но аз не изпитвам нуждата да ви убия тук, сега — обяви Аомаме. — Както вероятно знаете, дошла съм с цел да ви убия. Не мога да оставя жива личност като вас. И бях решена да ви затрия от този свят. Но вече не изпитвам първоначалната решимост. Усещам, че ужасно страдате. Затова заслужавате да умрете бавно, да се разпадате постепенно на парчета, измъчван от ужасни болки. Не намирам у себе си основание, което да ме накара да ви даря с лесна смърт.
Все още легнал по корем, мъжът реагира с леко кимване.
— Ако ме убиете, хората ми неминуемо ще ви намерят. Те са абсолютни фанатици, имат власт и са безкрайно упорити. След смъртта ми религията ни ще изгуби своята центростремителна сила. Но веднъж оформена, системата възприема свой собствен живот.
Аомаме го слушаше, докато бе проснат с лице към пода.
— Онова, което причиних на приятелката ви, бе много лошо.
— На приятелката ми ли?
— Вашата приятелка с белезниците. Забравих й името…
Някакво ледено спокойствие обзе Аомаме. Вътрешният й конфликт се изпари. Сега над нея надвисна тежка тишина.
— Аюми Накано — рече.
— Горкото момиче.
— Ваше дело ли беше? — попита с леден глас Аомаме. — Вие ли убихте Аюми?
— Съвсем не. Не съм я убил аз.
— Но по някаква причина ви е известно… че някой я е убил.
— Нашият разследващ узна за случая. Не знаем кой е убиецът. Известно ни е само, че вашата приятелка, полицайката, е била удушена в един хотел.
Дясната ръка на Аомаме пак се сви в юмрук.
— Но вие казахте: „Онова, което причиних на приятелката ви, бе много лошо“.