— В смисъл, че не успях да го предотвратя. Който и да я е убил, факт е, че винаги се насочват към най-слабата ви точка — точно както вълците се хвърлят на най-слабите овце в стадото.
— И според вас Аюми е била моя слаба точка, така ли?
Мъжът не й отговори.
Аомаме затвори очи.
— Но защо е трябвало да я убиват? Тя беше толкова добро същество! Никому нищо лошо не бе сторила. Защо? Само заради моето участие в цялата работа ли? Ако е заради това, нима нямаше да е достатъчно мен да ме унищожат?
— Вас не могат да ви унищожат.
— Защо не? Как така не могат да ме унищожат?
— Защото отдавна сте станали специално същество.
— Специално същество ли? В какъв смисъл „специално“?
— Някой ден ще разберете.
— Кой „някой ден“?
— Когато му дойде времето.
Аомаме пак разкриви физиономията си:
— Изобщо не ви разбирам.
— И това ще стане някога.
Аомаме поклати глава:
— Добре де, в момента явно не могат да ме нападнат. Затова са се прицелили в слаба точка близо до мен. За да ме предупредят. Да ми попречат да ви отнема живота.
Мъжът запази мълчание. Знак, че е съгласен с думите й.
— Но това е ужасно! — възкликна Аомаме. И пак завъртя глава. — Какво значение може да е имало за тях убийството й?
— Не, те не са убийци. Никога не унищожават някого със собствените си ръце. Онова, което е убило приятелката ви, е нещо, което е носела в себе си. Рано или късно тази трагедия е щяла да се случи. Животът й е бил изпълнен с риск. А те само са предоставили стимула. Все едно са променили настройката на часовниковия механизъм.
Настройката на часовниковия механизъм ли?
— Та тя да не беше някаква готварска фурна! Беше жив човек от плът и кръв! Какво, като животът й е бил изпълнен с риск? Беше ми много близка приятелка. И вие с вашите хора ми я отнехте като едното нищо. Безсмислено. Коравосърдечно.
— Гневът ви е напълно оправдан. И следва да го насочите към мен.
Аомаме поклати глава:
— Дори да ви отнема сега живота, това няма да ми върне Аюми.
— Не, но ще е донякъде реакция спрямо човечетата. Вашето отмъщение, един вид. Понеже те все още не желаят смъртта ми. Ако умра тук, сега, ще се получи вакуум — най-малкото временен вакуум, докато се появи наследник. Ще бъде удар срещу тях. А в същото време ще е от полза и за вас.
— Някой беше казал навремето, че нищо не струва по-скъпо и не носи по-малка полза от отмъщението — рече Аомаме.
— Уинстън Чърчил. Но, ако не ме лъже паметта, изрекъл го е под формата на извинение за бюджетния дефицит на Британската империя. Така че не носи никакъв морален заряд.
— Да оставим морала настрана. Независимо дали ще вдигна ръка срещу вас, или не, ще умрете в адски мъки, докато нещо странно ви разяжда отвътре. И в това отношение ни най-малко не мога да ви съчувствам. Дори ако светът остане съвсем без морал и се разпадне на парчета, вината няма да е у мен.
Мъжът пак пое дълбоко въздух:
— Добре. Разбирам ви. А какво ще кажете за следното предложение. Да сключим сделка: ако ми отнемете живота тук, сега, ще помилвам живота на Тенго Кавана. Поне дотолкова все още имам власт.
— Тенго — повтори Аомаме. И усети как всичките й сили я напуснаха. — И това ли ви е известно?
— Няма нищо, или по-точно казано — няма почти нищо, което да не знам за вас.
— Изключено е обаче чак дотам да се простират знанията ви. Та името на Тенго не е направило дори една крачка извън сърцето ми.
— Моля ви, госпожице Аомаме! — каза мъжът. После пусна кратка въздишка. — Няма на този свят нищо, което никога да не е направило и една крачка извън нечие сърце. И по някакво случайно стечение на обстоятелствата (нали мога така да се изразя?) в момента Тенго Кавана е лице, което представлява немалък интерес за нас.
Аомаме не можеше дума да обели. А мъжът продължи:
— Но пък и съвпадението няма нищо общо тук. Съдбите на двама ви не са се пресекли по някаква чиста случайност. Двамата сте пристъпили на този свят, понеже ви е било предначертано да влезете в него. А сега, след като сте влезли, независимо дали ви харесва, или не, всеки от вас ще си получи отредената му роля.
— Да пристъпим на този свят ли?
— Да. През настоящата 1Q84 година.
— 1Q84-та ли? — съвсем се разкриви лицето на Аомаме. Та това число аз го измислих!