Но пък в същото време на света съществуваха и такива неоспоримо красиви гледки като ушите и врата на Фука-Ери. На коя от всичките тези гледки да се довери? Никак не бе лесно да реши. Като голямо объркано куче Тенго издаде едно леко изръмжаване, затвори завесите и се върна в своя си малък свят.
— Професор Ебисуно знае ли, че си тук?
Фука-Ери поклати глава. Професора не знаел.
— Няма ли да му кажеш?
Фука-Ери пак поклати глава:
— Не може да се свързвам с него.
— Защото е опасно ли?
— Може да подслушват телефона му. А по пощата няма да стигне.
— Аз ли съм единственият, който знае, че си тук?
Фука-Ери кимна.
— Носиш ли си дрехи за преобличане и други работи?
— Малко — отговори Фука-Ери и хвърли бегъл поглед към брезентовата си торба. А тя не бе особено голяма.
— Не ми пречи — каза момичето.
— Е, щом на теб не ти пречи, значи, няма да ми пречи и на мен.
Тенго отиде в кухнята, сложи чайника да заври и сипа в каничката малко чаени листенца.
— Твоята приятелка продължава ли да идва.
— Вече не — отвърна съвсем накратко Тенго.
Фука-Ери впери смълчан поглед в него.
— Засега — добави Тенго.
— Аз ли съм виновна.
— Не знам кой е виновен — поклати глава Тенго. — Но според мен не си ти. По-скоро вината е у мен. И донякъде и у нея.
— Но тя така или иначе вече не идва.
— Да. И надали ще дойде някога. Предполагам. Така че може да останеш.
Фука-Ери обмисли думите му в продължение на няколко секунди.
— Тя женена ли беше.
— Да, с две деца.
— Не от теб.
— Разбира се, че не от мен. Родила ги е, преди да се запознаем.
— Ти обичаше ли я.
— Предполагам — каза Тенго. При определени ограничени обстоятелства, добави на себе си.
— А тя теб обичаше ли те.
— Предполагам. Донякъде.
— Двамата сношавахте ли се.
На Тенго му трябваше цяла секунда да схване думата „сношавахте“. Трудно му бе да я възприеме от устата на Фука-Ери.
— Разбира се. Ти да не мислиш, че е идвала всяка седмица да си играем на „Монопол“.
— „Монопол“ ли — попита тя.
— Няма значение.
— Но вече няма да идва.
— Така поне ми бе съобщено. Че повече няма да идва.
— Тя ли ти го съобщи.
— Не, не ми го каза лично тя. Каза ми го мъжът й. Че била безвъзвратно изгубена и нямало повече да идва.
— Безвъзвратно изгубена.
— И аз не знам какво точно означава. Не можах да го накарам да ми обясни. Доста въпроси му зададох, но на много малко ми отговори. Като нарушен търговски баланс, нали разбираш? Искаш ли чай?
Фука-Ери кимна.
Тенго наля врялата вода в каничката, похлупи я и зачака.
— Какво да се прави — каза Фука-Ери.
— За кое говориш? За малкото отговори ли? Или за това, че е изгубена?
Фука-Ери не му отвърна.
Тенго се предаде и наля чай в две чаши.
— Захар?
— Равна лъжичка — рече Фука-Ери.
— Лимон или мляко?
Фука-Ери завъртя глава. Тенго сипа лъжичка захар в чашата й, бавно я разбърка и я постави пред момичето. Не добави нищо към своя чай, взе чашата си и седна срещу Фука-Ери.
— Ти обичаш ли да се сношаваш — попита Фука-Ери.
— Дали съм обичал да се сношавам с приятелката си ли? — парафразира думите й Тенго в обикновен въпрос.
Фука-Ери кимна.
— Мисля, че да. Повечето хора изпитват удоволствие от сношаването с лице от противоположния пол, към което изпитват някакви чувства.