— Понякога са повече, понякога по-малко, но никога не е само едно.
— Така, както си ги описала във „Въздушната какавида“.
Фука-Ери кимна.
Тенго се възползва от тази възможност да зададе на Фука-Ери въпроса, който отдавна го мъчеше:
— Я ми кажи: доколко „Въздушната какавида“ е действителна? Кое в нея наистина се е случило?
— Какво означава „действителна“ — попита Фука-Ери с равна интонация.
На което Тенго, естествено, нямаше отговор.
И пак мощен тътен се разнесе от небето. Прозорците задрънчаха. Но и този път нямаше светкавица, нито се чуха дъждовни капки. Тенго се сети за един стар подводничарски филм. Дълбочинните бомби се пръскаха една след друга и разтърсваха подводната лодка, но всички моряци бяха заключени в тъмния стоманен съд и не виждаха какво става навън. За тях оставаха само непрестанният тътен и разтърсващите подводницата трусове.
— Нали ще ми прочетеш или разкажеш нещо — напомни му Фука-Ери.
— Разбира се. Но не се сещам за подходяща за четене на глас книга. Затова мисля да ти разкажа една история, озаглавена „Котешкият град“, от книга, която не е тук.
— „Котешкият град“.
— Разправя се за един град, който се управлява от котки.
— Разкажи ми я.
— Малко е страшничка обаче за преди сън.
— Няма значение. Мога да спя след какъвто и да е разказ.
Тенго придърпа стол до леглото, седна, хвана ръце в скута си и на музикалния фон от гръмотевиците взе да й разправя за котешкия град. Вече беше чел разказа два пъти във влака и веднъж на глас на баща си, така че го помнеше доста подробно. Пък и нито сюжетът му бе нещо особено сложно, нито стилът му кой знае колко изискан, така че не се колебаеше ни най-малко да го променя на места по свое усмотрение, да прескача по-скучните пасажи или да добавя разни епизоди, които му хрумваха, докато го разправяше на Фука-Ери.
Оригиналният разказ не бе особено дълъг и въпреки това му отне доста повече време, отколкото бе предполагал, понеже Фука-Ери не спираше да му задава всякакви въпроси. И всеки път Тенго прекъсваше разказа си, за да й отговори най-внимателно как е изглеждал точно градът, как са се държали котките и що за характер е имал главният герой. Ако всички тези подробности липсваха в разказа (а то най-често бе така), Тенго си ги измисляше, както бе постъпил и в случая с „Въздушната какавида“, Фука-Ери сякаш изпадна изцяло в плен на „Котешкият град“. Умората й неусетно се стопи. От време на време затваряше очи и си представяше разни сценки от града с котките. После ги отваряше и молеше Тенго да кара нататък. А когато той стигна до края, тя ококори очи и се втренчи в него така, както една котка разтваря зениците си, за да се вгледа в нещо в мрака.
— Ти ходи ли в котешки град — попита тя Тенго, като че го притискаше да й признае истината.
— Кой, аз ли?
— Ти си отишъл в твоя котешки град. После си се върнал с влака.
— Такова чувство ли имаш?
С дръпнат до под брадичката й тънък летен юрган Фука-Ери му кимна бързо, кратко.
— Права си — призна Тенго. — Отидох до един град с котки и се върнах с влак.
— Подложи ли се след това на пречистване?
— На пречистване ли? Не, не съм, поне засега.
— Трябва да се пречистиш.
— По какъв начин?
Вместо отговор Фука-Ери рече:
— Ако си ходил в котешки град, но после не си сторил нищо, може да ти се случат лоши работи.
Страхотен гръм сякаш разцепи небосвода на две. Трясъците ставаха все по-мощни. Дори легналата Фука-Ери подскочи от страх.
— Ела да ме гушнеш — рече. — Ще трябва заедно да отидем в един котешки град.
— Защо?
— Човечетата могат да намерят входа.
— Понеже не съм се пречистил ли?
— Понеже ние двамата сме едно — каза момичето.
Тринадесета глава
(Аомаме): Без твоята обич
— 1Q84-та — повтори Аомаме. — Искате да кажете, че сега живея в 1Q84 година, а не в реалната 1984-та, така ли?
— Кое точно е реалният свят: изключително труден въпрос — отвърна все още легналият по корем Вожд. — Какво точно е той, е метафизично твърдение. Но че това е реалният свят, е извън всякакво съмнение. Болката, която човек изпитва на този свят, е напълно реална. Смъртта, която сполетява човека на този свят, е напълно реална. Пролятата на този свят кръв е реална. Този свят в никакъв случай не е някаква имитация, не е въображаем, не е метафизичен свят. Това ви го гарантирам. И все пак това не е онази 1984 година, която познавате.