— Нещо като паралелен свят ли е?
Раменете на мъжа се разтресоха от смях.
— Прекалено много научна фантастика сте изчели. Не, това не е никакъв паралелен свят. Не става дума за някаква 1984 година тук и някакво разклонение наречено 1Q84, при което двата свята вървят по успоредни коловози. Годината 1984-та вече не съществува никъде. И за вас, и за мен единственото вече съществуващо време е в тази година — 1Q84-та.
— Тоест влезли сме веднъж завинаги в нейния поток.
— Точно така. Влезли сме в това място, където и двамата се намираме в момента. Или, така да се каже, потокът на времето е влязъл у нас веднъж завинаги. И, доколкото знам, вратата се отваря само в едната посока. Връщане назад няма.
— Предполагам, че е станало при слизането ми по аварийната стълба от градската високоскоростна магистрала.
— Коя градска високоскоростна магистрала?
— Там, близо до Сангенджая.
— Мястото е без значение. За вас може да е станало и при Сангенджая. Но въпросът не е до конкретното място. Въпросът в този случай опира до времето. Там се е сменил коловозът и светът се е преобразувал в 1Q84-та.
Аомаме си представи как куп човечета успяват с общи усилия да преместят стрелката, която води към другия коловоз. Посред нощ. На бледата светлина на луната.
— Излиза, че в тази 1Q84 година на небето има две луни, така ли?
— Правилно: луните са две. Това е знакът, че коловозът се е сменил. Точно по това се различават двата свята. Но не всички хора виждат двете луни. Напротив: повечето хора изобщо не знаят за тази промяна. Другояче казано, броят на онези, които знаят, че се намираме в 1Q84 година, е доста ограничен.
— Повечето хора на този свят не съзнават, че потокът на времето е тръгнал по другия коловоз, така ли?
— Точно така. За повечето хора този свят си остана обикновеният стар свят, който открай време познават. Това имам предвид, когато казвам, че „това е реалният свят“.
— Значи, коловозът е сменен — повтори Аомаме. — И ако не беше сменен, нямаше сега да се срещнем на това място. Това ли искате да ми кажете?
— Това е едно от нещата, които никой не знае. Въпрос на вероятност. Но най-вероятно случаят е точно такъв.
— Казаното от вас обективен факт ли е, или е само хипотеза?
— Прекрасен въпрос. Макар на практика да е невъзможно да се направи разлика между двете. Нали помните онази стара песен, в която се пее „Без твоята обич всичко е низ от кръчми“? — И той изтананика мелодията. — Позната ли ви е?
— „Най-обикновена хартиена луна“.
— Точно така. В смисъл на начина им на действие между 1984 и 1Q84 година няма фундаментална разлика. Ако не вярвате на света и ако в него няма обич, всичко е фалш. Без значение за кой свят говорим, без значение за какъв вид свят говорим, линията, която отделя факта от хипотезата, е практически невидима за човешкото око. Може да се види единствено с вътрешното око, окото на ума.
— И кой превключи стрелката?
— Кой превключи стрелката ли? Ето ви още един труден въпрос. Тук логиката на причинно-следствената връзка почти не играе никаква роля.
— Но, така или иначе, мен в този свят от 1Q84 година ме е прехвърлила някаква воля — каза Аомаме. — Чужда воля при това, а не моята.
— Вярно е. Пренесли са ви в този свят, когато са сменили стрелката пред влака, с който сте пътували.
— Човечетата имат ли нещо общо с всичко това?
— На този свят наистина съществуват така наречените човечета. Или поне така ги наричат на този свят. Но те невинаги имат форма или име.
Аомаме прехапа замислено устна. После каза:
— Думите ви съдържат много голямо противоречие. Да приемем за момент, че тъкмо човечетата са превключили стрелката и са ме отправили към този свят на 1Q84 година. За какво им е било да го правят, след като не желаят да ви сторя онова, което се каня? Не би ли им било далеч по-лесно просто да се отърват от мен?
— Никак не е лесно да ви го обясня — рече мъжът с абсолютно равен глас. — Но пък мисълта ви е много бърза. Може и да схванете, макар и съвсем бегло, какво се мъча да ви кажа. Както вече ви споменах, най-важното нещо на света, в който живеем, е да се поддържа равновесието между доброто и злото. Така наречените човечета — или съответните прояви на определена воля — наистина притежават огромна сила. Но колкото повече я използват, толкова повече насреща й се поражда автоматично друга сила, която й противодейства. Именно по този начин светът успява да поддържа деликатното си равновесие. Този фундаментален принцип е залегнал в основите на всеки един свят. И важи по абсолютно същия начин и за света на 1Q84 година, в който сме в момента. Щом човечетата почнат да проявяват своята огромна сила, автоматично се поражда и сила, която им противодейства. И тъкмо тази противоположна движеща сила ви е въвлякла в годината 1Q84. — Проснал се върху синята постелка за йога като изхвърлен на брега кит, огромният мъж изпусна мощно въздух: — И ако продължим да се придържаме към аналогията с влака, те са могли да превключат стрелката, така че влакът да навлезе в сегашния си коловоз — линията 1Q84. Но онова, което не са успели да сторят, е, че не са направили разлика между отделните му пътници — да подберат само някои от тях. А това ще рече, че във влака може да има и пътници, които за тях са нежелателни.