— Бе възвърната и сега оздравява. Под необходимите й грижи.
— Не ви вярвам — каза Аомаме.
— Не ви виня — рече безизразно мъжът.
Аомаме дълго време не можа нищо да каже. После зададе следващия си въпрос:
— Поругавайки собствената си дъщеря — концептуално и двусмислено, — вие сте станали посредник на човечетата. Но в същото време дъщеря ви е компенсирала това ваше действие, като ви е напуснала и е станала, така да се каже, противник на човечетата. Това ли твърдите всъщност?
— Правилно. Но за да го стори, наложи й се да се лиши от своята доота. Но на вас това нищо не ви говори, нали?
— Доота?
— Нещо като жива сянка. Тук обаче се намесва друго действащо лице — стар мой приятел. Човек, на когото имам пълно доверие. Поверих дъщеря си на него. След известно време обаче се намеси още едно действащо лице, добре известно ви под името Тенго Кавана. По чисто стечение на обстоятелствата Тенго и дъщеря ми се събраха в един екип.
Изведнъж времето сякаш спря. Аомаме загуби дар слово. Смрази се от глава до пети и зачака времето пак да тръгне. А мъжът продължи:
— Всеки един от тях притежава качества, които липсват у другия. Онова, което Ерико притежава, липсва у Тенго, а което й липсва на Ерико, се притежава от Тенго. Така че двамата обединиха силите си да довършат една творба. А рожбата на тяхното сътрудничество се оказа изключително влиятелна. Казано най-вече в контекста на организирането на опозиция срещу човечетата.
— Създали са екип, казвате.
— Изобщо не може да става дума за романтична или физическа връзка. Така че това не бива да ви тревожи — ако точно за това си мислите. Ерико никога няма да завърже романтична връзка с никого. Тя е надраснала тези неща.
— И коя по-точно е рожбата на тяхното сътрудничество.
— За да ви стане ясно, ще ми се наложи да прибягна към втора аналогия. Двамата са изобретили, така да се каже, антитяло против определен вирус. Ако приемем, че вирусът са действията на човечетата, Тенго и Ерико създадоха и разпространиха необходимото за борбата против него антитяло. Тази моя аналогия, естествено, е съвсем едностранчива. От гледната точка на самите човечета преносителите на вируса са тъкмо Тенго и Ерико. Всичко е подредено като монтирани едно срещу друго огледала.
— И това според вас е „компенсаторната функция“?
— Точно така. Мъжът, когото обичате, и дъщеря ми са обединили силите си и са успели да породят именно такава функция. Или, казано иначе, на този свят вие двамата с Тенго сте буквално в крачка един с друг.
— И според вас това не е никаква случайност. Вие казвате, че съм въведена на този свят по силата на някаква воля. Нали така?
— Точно така. Вие дойдохте в този свят на 1Q84 година с определена цел, водена от един вид воля. Така че никак не е случайно това, че вие двамата с Тенго сте дошли тук, за да оформите едно определено взаимоотношение — независимо в каква форма.
— За каква воля става дума и за каква цел?
— Не ми е дадено да ви го обясня, за съжаление — рече мъжът.
— Защо не сте в състояние да го обясните?
— Не че смисълът му не може да се обясни. Но има определени значения, които се губят завинаги в момента, в който бъдат изказани с думи.
— Добре. Да опитам тогава с друг въпрос. Защо точно мен са ме избрали?
— Все още не сте разбрали, така ли?
Аомаме завъртя енергично главата си няколко пъти.
— Не разбирам. Изобщо.
— Всичко е крайно просто всъщност. Понеже двамата с Тенго се привличате взаимно с такава сила.
Аомаме дълго мълча. Усети как от порите на лицето й взе да избива лека пот. Сякаш цялото бе покрито с невидима с просто око мембрана.
— Привличаме се взаимно — повтори.
— Да, взаимно. С голяма сила.
Някакво чувство, наподобяващо гняв, се надигна изневиделица в нея, придружено с мъглявото усещане, че й се повдига.
— Не мога да го повярвам. Той надали изобщо ме помни.
— Напротив. Тенго знае прекрасно, че съществувате на този свят, и ви желае. До днес не се е влюбвал нито веднъж в друга жена освен вас.
Аомаме затърси думи, с които да отговори, а през това време мощните гръмотевици почнаха да се разнасят на кратки интервали и най-после като че заваля. По хотелския прозорец затропаха едри капки дъжд, но звукът им едва достигаше до Аомаме.
— Дали вярвате, или не, си е ваша работа — рече мъжът. — Но моят съвет е да вярвате, понеже е неоспоримата истина.