— Да навредят на Тенго ли?
— Тенго е написал повест за човечетата и делата им. Основният сюжет му е дала Ерико, а Тенго просто го е усъвършенствал в писмен вид. Това е съвместната им творба и тя се явява въпросното антитяло, което възпира енергията на човечетата. Излязла е като книга и е станала бестселър, в резултат на което, макар и само временно, някои пътища са се затворили пред човечетата и някои от действията им са се ограничили. Предполагам, че сте чули за тази книга. Озаглавена е „Въздушната какавида“.
— Видях няколко рецензии във вестниците — кимна Аомаме. И реклами от издателството. Но самата книга не съм я чела.
— Написал я е всъщност Тенго. Който сега работи върху свой роман. Открил е сюжета му във „Въздушната какавида“, тоест в описания там свят с две луни. Като първокласен възприемник Ерико е вдъхновила сюжета като антитяло в самия него. А самият Тенго, изглежда, е притежавал превъзходни качества за приемник. Вероятно тъкмо тази негова способност ви е довела тук, или с друга думи, ви е качила на онзи влак.
В полумрака лицето на Аомаме силно се разкриви. Напъваше се с всички сили да следи мисълта на мъжа.
— Да не искате да кажете, че съм пренесена в този друг свят на 1Q84 година от уменията на Тенго като разказвач… или, както вие му викате, заради качествата му на приемник?
— Лично аз поне стигам до този извод.
Аомаме впери поглед в ръцете си. Пръстите й бяха мокри от сълзи.
— Ако нещата продължат сегашния си ход, най-вероятно е да ликвидират Тенго. В момента той представлява заплаха номер едно за така наречените човечета. И не забравяйте, че се намираме в реалния свят, където кръвта, която се пролива, е реална, и смъртта, която сполетява човека, е реална. А смъртта, естествено, е вечна.
— Така че бих желал да възприемете нещата по следния начин — каза мъжът. — Ако ме убиете тук и ме премахнете от този свят, човечетата ще се лишат от повод да навредят на Тенго. Престана ли да съществувам като канал, Тенго и дъщеря ми ще могат да запушват този канал колкото си искат, без да представляват никаква заплаха за тях. Човечетата тогава ще престанат да се занимават с тях двамата и ще започнат да си търсят канал другаде — канал с друг произход. Това ще се превърне в основната им цел. Разбирате ли какво ви говоря?
— Поне на теория, да — отвърна Аомаме.
— От друга страна пък, ако ме убиете, създадената от мен организация няма да ви остави на мира. Може и да мине време, докато ви открият, понеже вие сто на сто ще смените името си, местоживеенето си, та дори вероятно и лицето си. Но това няма да им попречи да ви намерят и да ви накажат жестоко. Защото такава е създадената от нас система: сплотена, насилствена и необратима. Това е единият от вариантите, сред които ще трябва да избирате.
На Аомаме й бе нужно известно време да подреди мислите си около току-що чутото. Мъжът изчака логиката да се настани в ума й, после продължи:
— И обратно, ако не ме убиете тук и сега, какво би могло да стане? Вие просто ще си заминете, а аз ще остана жив. И тогава човечетата ще използват всичките си сили, за да елиминират Тенго, за да ме защитят мен, техния посредник. Защитният плащ, в който се е увил, още не е достатъчно силен. Ще намерят слабата му точка и ще направят всичко възможно да го унищожат, тъй като не могат да допуснат по-нататъшното разпространение на антитялото. Но пък тогава вие ще престанете да сте заплаха за тях и те ще се лишат от повод да ви убиват. Това е другият ви избор.
— При който — обобщи чутото Аомаме — Тенго загива, а аз оставам жива. Тук, в света на 1Q84 година.
— Вероятно — отвърна той.
— Но за мен е безсмислено да живея в свят, в който Тенго вече не съществува. Възможността да се срещнем ще се изгуби напълно.
— Да, от ваша гледна точка може и така да изглежда.
Аомаме прехапа с все сила устната си, докато си представяше едно такова състояние на нещата.
— Но цялата ми информация по въпроса е изцяло от вас — изтъкна тя. — Задължава ли ме нещо да ви вярвам? Не можете ли да ми представите някакво основание или доказателства?
— Права сте — поклати глава мъжът. — Липсват всякакви основания и доказателства. Остават единствено моите думи. Но преди малко ви демонстрирах специалните си сили. Този часовник не е вързан с някакви невидими нишки, а е и доста тежък. Отидете и го разгледайте. Въпросът е дали приемате казаното от мен, или не. И вие трябва да решите: да или не. Не ни остава много време.