Аомаме изгледа часовника върху скрина. Стрелките му сочеха няколко минути преди девет. Самият часовник стоеше леко накриво, под ъгъл, след като бе повдигнат във въздуха и пак пуснат на място.
— В настоящия момент от 1Q84 година — рече мъжът, — изглежда, не съществува възможност да се спасите и двамата едновременно. Пред вас стоят два варианта. В единия най-вероятно умирате вие, а оцелява Тенго. В другия най-вероятно оцелява той, а вие умирате. Както вече отбелязах, изборът не е никак приятен.
— Други варианти изобщо не съществуват, така ли?
Мъжът завъртя глава:
— На този етап може да избирате само между тези два.
Аомаме напълни дробовете си с въздух и бавно го издиша.
— Жалко за вас — рече мъжът. — Ако си бяхте останали в 1984 година, нямаше да ви се налага да правите този избор. Но пък, от друга страна, ако бяхте останали в 1984 година, надали щяхте изобщо да разберете, че Тенго през всичките тези години не е спрял да копнее за вас. Прехвърлили са ви в 1Q84 именно за да научите този факт — че сърцата ви са в определен смисъл сплетени.
Аомаме затвори очи. Няма да плача, заповяда си. Още не му е времето за плач.
— Тенго наистина ли копнее за мен? Можете ли да се закълнете в това най-честно?
— До ден-днешен Тенго никога не е обичал друг освен вас с цялото си сърце. Това е факт. Няма място и за капка съмнение.
— Но пък изобщо не ме е търсил.
— Е, и вие не сте го търсили. Не е ли така?
Аомаме затвори очи и за част от секундата през съзнанието й минаха всичките тези дълги години: все едно бе застанала на ръба на отвесна скала и гледаше океана далече под себе си. Дори усети мириса на морето. И чу дълбоката въздишка на вятъра. После каза:
— Сигурно е трябвало да наберем смелост да се търсим един друг много по-рано. Тогава сме щели да се съберем в първоначалния ни свят.
— Напълно възможно от теоретическа гледна точка — отчете мъжът. — Но в света на 1984 година подобна мисъл изобщо не би ви минала през ум. Съществува една такава усукана връзка между причината и следствието. И колкото и светове да струпате накуп, тази връзка няма да се разплете.
От очите на Аомаме рукнаха сълзи. Плачеше за всичко онова, което бе загубила. И за всичко онова, което тепърва щеше да изгуби. Докато в един момент — колко ли дълго бе плакала? — стигна дотам, че повече не можеше да плаче. Сълзите й пресъхнаха, все едно чувствата й се бяха блъснали в някаква невидима стена.
— Добре — каза Аомаме. — Да приемем, че липсва някакво твърдо основание. Нищо не е доказано. Не съм наясно и с всички подробности. Но в крайна сметка ще трябва да приема предложението ви. В съответствие с желанието ви ще ви премахна от този свят. Ще ви осигуря безболезнена, мигновена смърт, за да може Тенго да остане жив.
— Което ще рече, че сте съгласна със сделката, която ви изложих, така ли?
— Да. Приемам сделката.
— Но вероятно самата вие ще загинете вследствие на нея, нали разбирате? Ще ви преследват и ще ви накажат. При което наказанието може би ще е ужасно. Ще си имате работа с фанатици.
— Все ми е едно.
— Понеже притежавате обич.
Аомаме кимна.
— „Без твоята обич всичко е низ от кръчми“, както се казва в песента — рече мъжът.
— Но сте сигурен, че Тенго ще остане жив, ако ви убия?
Мъжът помълча известно време, преди да каже:
— Тенго ще остане жив. Можете да ми вярвате. Поне толкова мога да ви гарантирам в замяна на моя живот.
— И на моя — добави Аомаме.
— Някои неща стават само в замяна срещу живот — каза мъжът.
Аомаме сви юмруци:
— Най-откровено казано, бих предпочела и аз да остана жива и да се съберем с Тенго.
В стаята настъпи кратка тишина. Дори гръмотевиците замлъкнаха. Всичко притихна.
— Жалко, че не мога да уредя по този начин нещата — промълви мъжът. — Но, за съжаление, такъв вариант не съществува. Няма го нито в 1984 година, нито в 1Q84-та, в различен смисъл в двата случая.
— Какво искате да кажете? Че и в 1984 година пътищата ни — моят и на Тенго — е нямало да се пресекат?
— Точно така. Помежду ви нямаше да съществува никаква връзка и вероятно щяхте да остареете самотни, само с мислите си един за друг.