— А през 1Q84-та поне ще знам, че умирам заради него.
Мъжът пое дълбоко въздух, но нищо не каза.
— Едно нещо държа да ми кажете — рече Аомаме.
— Стига да мога — отвърна лежащият по корем мъж.
— Ще научи ли Тенго под някаква форма, че съм умряла за него? Или никога няма да му стане известно?
Мъжът дълго обмисля въпроса й.
— Вероятно зависи от самата вас.
— От мен ли? — смръщи се леко Аомаме. — Какво имате предвид?
Мъжът безмълвно поклати глава:
— Ще ви се наложи да се подложите на тежко изпитание. Но след това ще трябва да сте в състояние да виждате нещата такива, каквито са. Само толкова мога да ви кажа. Никой не знае със сигурност какво означава да умреш, докато не го изживее в действителност.
Аомаме взе хавлиена кърпа и старателно подсуши потеклите по лицето й сълзи. После огледа финото ледокопче в ръката си, за да се убеди, че острото връхче не се е пречупило. И пак напипа с десния си показалец смъртоносната точка на врата на мъжа. Толкова ярко се бе запечатала в съзнанието й, че го стори мигновено. Натисна точката леко с пръст, прецени съпротивителната й сила и се убеди повторно, че интуицията й не я е подвела. След като вдиша и издиша бавно няколко пъти, успокои пулса си и възбудените си нерви. Съзнанието й трябваше да е кристалночисто. Прогони за миг от него всички мисли за Тенго. В отделен ъгъл запечата омразата, гнева, объркването, милозливостта си. Недопустимо бе да направи грешка. Длъжна бе да съсредоточи цялото си внимание върху самата смърт, да го насочи като тънкия лъч на фенерче.
— Да довършим започнатото — каза спокойно Аомаме. — Ще трябва да ви премахна от този свят.
— Което ще ми позволи да оставя зад себе си всичката болка, която ми е дадена.
— Ще оставите зад себе си всичката болка, човечетата, един преобразуван свят, всичките хипотези… и обичта.
— И обичта. Много сте права — рече мъжът сякаш на себе си. — Имаше хора, които обичах. Добре, хайде всеки един от нас да свърши своята работа. Вие сте една страхотно способна личност, Аомаме. Личи си веднага.
— И вие — отвърна Аомаме. Гласът й придоби необичайна прозрачност, като у човек, който се кани да причини нечия смърт. — Несъмнено вие също сте една много способна, висша личност. И съм убедена, че съществува и свят, в който нямаше да ми се наложи да ви убивам.
— Такъв свят вече не съществува — каза мъжът.
Това бяха последните му думи.
Такъв свят вече не съществува.
Аомаме опря острия връх в нежната точка на тила му. Съсредоточи вниманието си и коригира ъгъла на ледокопа. После вдигна десния си юмрук. Задържа дъх и зачака да получи сигнал. Край на мисленето, заповяда си. Всеки от нас трябва да си свърши работата. Нищо повече. Няма нужда от мисли, нито от обяснения. Изчакай само сигнала. Юмрукът й бе твърд като скала, абсолютно безчувствен.
Навън гръмотевиците без светкавици тътнеха все по-силно. Капките дъжд биеха по прозореца. Двамата се намираха в древна пещера — тъмна, влажна, прихлупена. Около входа й се въртяха черни зверове и духове. За частица от секундата светлината и сянката около нея се сляха в едно. По далечния канал долетя безименен вятър. Това беше сигналът. Аомаме стовари юмрук с кратко, точно движение.
Всичко свърши в мълчание. Зверовете и духовете издишаха насъбралия се в гърдите им въздух, вдигнаха обсадата и се прибраха в дебрите на гората, която бе загубила сърцето си.
Четиринадесета глава
(Тенго): Кутийката в ръката му
— Ела да ме гушнеш — каза Фука-Ери. — Ще трябва пак заедно да отидем в котешкия град.
— Да те гушна ли? — попита Тенго.
— Не желаеш ли да ме гушнеш — попита Фука-Ери с равна интонация.
— Не че не желая. Просто… не бях сигурен, че точно това каза.
— Това ще е пречистване — уведоми го тя с равен глас. — Ела да ме гушнеш. Облечи си и ти пижамата и угаси осветлението.
Тенго изпълни нареждането й и угаси лампата на тавана на спалнята. Съблече се, извади пижамата си и я облече. Кога я прах за последно?, попита се. Явно, че щом не помнеше, трябва да е било много отдавна. За щастие, не вонеше на пот. Тенго поначало не се потеше много, а и тялото му не миришеше силно. Все пак, рече си, няма да е зле да си пера по-често пижамата. Животът е пълен с изненади: никога не знаеш какво ще ти се наложи. И единият от начините да се справиш с тези изненади е да си переш по-често пижамата.