Легна и обви неловко с ръце Фука-Ери, а тя положи глава на дясното му рамо. Лежеше съвсем кротко, като животно, канещо се да започне зимен сън. Тялото й бе топло и толкова пухкаво, че направо създаваше чувство за беззащитност. Но и тя не се потеше.
Гръмотевиците се усилиха и започна да вали. Сякаш полудели от гняв, дъждовните капки биеха косо по стъклата. Въздухът бе влажен и лепкав и светът като че бавно се изнизваше към своя тъмен край. Сигурно така е било и при Ноевия потоп. И вероятно е било ужасно потискащо в една такава гръмотевична буря да заселваш тесния ковчег с носорози, лъвове, питони — все по двойки, всички свикнали на свой си начин на живот, с ограничени способности да комуникират помежду си и сред най-отвратителната възможна воня.
При думата „двойки“ Тенго се сети за Сони и Шер, макар че Сони и Шер надали бяха най-подходящата двойка представители на човечеството, която да бъде качена в Ноевия ковчег. А пък може и да не бяха най-неподходящата. Но сто на сто би могло да се намери и по-подходяща двойка, по-достойни представители на човешкия род.
Прегърнал Фука-Ери по този начин, както бе облечена в собствената му пижама, Тенго изпита странно чувство — че едва ли не прегръща част от себе си; че е прегърнал някого, с когото има обща плът и телесна миризма, чийто мозък е също свързан с неговия.
И си представи, че те двамата са избрани като двойка, която да се качи на Ноевия ковчег вместо Сони и Шер. Но и той, и Фука-Ери надали бяха най-подходящите представители на човечеството. Самият факт, че сме се прегърнали по този начин в леглото, не е никак уместен, както и да го разглеждаш. Тази мисъл не позволяваше на Тенго да се отпусне. Затова реши, че ще е по-добре да си представи как Сони и Шер се сприятеляват с двойката питони в ковчега — абсолютно безсмислено упражнение, но поне му позволи да изпусне насъбралото се в тялото му напрежение.
Сгушилата се в обятията му Фука-Ери не говореше. Нито помръдваше, нито отваряше уста. И Тенго мълчеше. Дори както бе обгърнал Фука-Ери, не чувстваше нищо, което би могло да се нарече сексуално желание. А за Тенго сексуалното желание се явяваше най-вече продължение на едно средство за комуникиране. Така че му се струваше съвсем неуместно да търси сексуално желание в ситуация, в която не съществуваше никаква възможност за комуникиране. Даде си сметка, че и самата Фука-Ери също не търси сексуалното му желание. От него й трябваше нещо съвсем друго, но какво точно — не можеше да прецени.
И все пак, дори и ако се абстрахираше от целите й, самото усещане, че държи в обятията си едно красиво седемнадесетгодишно момиче, не бе никак неприятно. Ухото й го допираше по бузата от време на време. Топлият й дъх галеше шията му. За това слабо нейно тяло гърдите й бяха изненадващо едри и твърди. Усещаше натиска им някъде над стомаха си. От кожата й се разнасяше едно прекрасно ухание — онзи специален мирис на живот, който може да издава единствено плът, която все още се оформя, като аромата на окъпани от росата цветя в средата на лятото. Често бе долавял това ухание в основното училище на път за ранната утринна физзарядка, която им провеждаха по радиоточката.
Само ерекция да не получа, молеше се Тенго. Защото така, както сме легнали, веднага ще я усети. И ако това стане, ще се получи крайно неловка ситуация. С какви думи и в какъв контекст ще обясни на едно седемнадесетгодишно момиче, че ерекцията понякога се получава от само себе си, без никакво участие на сексуалното желание? Добре, че — поне засега — нямаше нито ерекция, нито признак за такава. Стига съм си мислил за ухания. По-добре да съсредоточа мисълта си върху неща, които са максимално отдалечени от секса.
И пак взе да си представя общуването между Сони и Шер и двойката питони. Дали има за какво да си говорят? И ако има, какво ли ще е то? Накрая, след като се изчерпаха всичките му възможности да размишлява за ковчега посред бурята, се зае да умножава наум трицифрени числа. Често го бе правил по време на секс с по-възрастната си приятелка. По този начин успяваше да отдалечи момента на еякулацията (а тя особено държеше на въпросния момент на еякулацията). Тенго нямаше представа дали ще му помогне и да предотврати ерекцията, но пък по-добре това да прави, отколкото нищо. Все някаква полза би трябвало да има.
— Няма да се притесня, ако стане твърд — каза Фука-Ери, като да бе прочела мислите му.