— Ще можем да заспим — каза Фука-Ери.
И се оказа права. Дори посред мощната буря, заобиколен от разтърсващите сградата гръмотевици и измъчван от разклатените си нерви и упоритата си ерекция, Тенго неусетно се унесе. Струваше му се невъзможно, но…
Пълен хаос — помисли си Тенго в мига, преди да заспи. Длъжен съм да намеря най-краткия път до решението. Времето изтича, а и на листа, който раздадоха за изпита, има съвсем малко място. Тик-так, тик-так, отмерваше прилежно времето будилникът.
Когато се събуди, бе съвсем гол; гола беше и Фука-Ери. Абсолютно, напълно гола. Гърдите й представляваха две идеални полукълба. Зърната им не бяха прекомерно големи, а бяха меки, все още напъващи се към очакващата ги зрялост. Но самите й гърди бяха едри и напълно зрели. И като че ли не се влияеха от земното притегляне; зърната бяха извити красиво нагоре, като устремили се към слънцето нови лозови филизи. Следващото нещо, което Тенго осъзна, бе, че Фука-Ери няма никакви срамни косми. На мястото им имаше само гладка гола бяла кожа и белотата й сякаш подчертаваше пълната й беззащитност. Краката й бяха разтворени; виждаше се вагината й. И тя като доскоро разглежданото от него ухо сякаш бе току-що произведена. И нищо чудно да бе създадена наистина само преди секунди. Между вида на току-що произведено ухо и току-що произведена вагина няма особена разлика, мина му през ум. И двете като да бяха извърнати навън и се мъчеха да доловят нещо — нещо като далечен камбанен звън.
Заспал съм, осъзна Тенго. И то — с ерекция. Която и в момента съществуваше. Да не би през цялото време да е спал в това състояние? Или бе получил нова ерекция след спадането на първата (нещо като втория министерски кабинет на еди-кой си министър-председател)? И колко ли време съм спал? Но какво значение може да има в крайна сметка? Ерекцията си е ерекция и няма намерения да спада. Не бяха помогнали нито Сони и Шер, нито умножението на трицифрените числа, нито сложните математически уравнения.
— Не ме притеснява — каза Фука-Ери. Краката й бяха разтворени и притискаше току-що произведената си вагина към корема му. Тенго не усещаше и капка смущение в поведението й. — Втвърдяването изобщо не е лошо нещо.
— Не мога да мръдна тялото си — рече й.
Така си и беше. Напъваше се да се изправи, но не можеше дори пръста си да помръдне. Усещаше тялото си — усещаше и тежестта на тялото на Фука-Ери отгоре си, усещаше и твърдостта на ерекцията си, — но тялото му бе тежко и неподвижно, сякаш някой го бе завързал.
— Не се налага да го мърдаш — каза Фука-Ери.
— Как да не ми се налага да го мърдам? Това тяло си е мое — рече Тенго.
Но Фука-Ери не му отвърна.
Тенго дори не бе убеден, че думите му вибрират във въздуха като звуци. Нямаше ясно усещане, че мускулите около устата му се движат и оформят думи, докато се напъва да говори. Явно нещата, които искаше да каже, стигаха по някакъв начин до Фука-Ери, но, общо взето, връзката помежду им бе толкова несигурна, колкото по междуградски телефон при лошо време. Тя поне се оправяше, без да чува онова, което не й трябваше да чуе. На Тенго обаче му бе невъзможно.
— Не се притеснявай — каза Фука-Ери и се качи отгоре му.
Движението й бе недвусмислено. В очите й се появи блясък, какъвто дотогава не бе виждал.
Струваше му се невъзможно пенисът му на зрял мъж да се побере в малката й, току-що създадена вагина. Прекалено голям и твърд му се струваше. Сигурно щеше да й причини страхотна болка. Но докато се усети, се озова изцяло в нея, без никаква съпротива. Изражението на лицето й не потрепна, докато го поемаше. Само дишането й леко се учести и ритъмът, с който гърдите й се вдигаха и спадаха, се промени едва доловимо в продължение на пет-шест секунди, но нищо повече. Всичко изглеждаше като нормална, естествена част от ежедневието.
След като пое дълбоко в себе си Тенго, Фука-Ери остана неподвижна; неподвижен бе и Тенго, усещаше колко дълбоко е влязъл в нея. Все още не успяваше да помръдне тялото си, а и тя, кацнала отгоре му като гръмоотвод, със затворени очи, престана да се движи. Виждаше леко отворените й уста и устните, които правеха фини вълнообразни движения, сякаш се мъчеха да оформят нещо като думи в пространството. Но иначе бе абсолютно неподвижна. Като че умишлено задържаше позата си в очакване нещо да се случи.
Обзе го силно чувство на безпомощност. Макар и той да съзнаваше, че нещо предстои да се случи, нямаше представа какво точно ще е то, нито можеше да му повлияе по някакъв начин с волята си. Тялото му нищо не усещаше. Не бе способен да помръдне. Само пенисът му имаше усещане — или по-скоро идея за усещане. В крайна сметка съобщаваше на мозъка му, че се намира вътре във Фука-Ери и че има една върховна ерекция. Не трябваше ли да е с презерватив? Силно се разтревожи. Ами ако Фука-Ери забременее? По-възрастната му приятелка бе много стриктна по отношение на противозачатъчните средства и бе привикнала и Тенго на същото.