Все някой ден ще проумея смисъла и целта на това събитие, рече си Тенго. Но за да постигна това прозрение, сега съм длъжен да регистрирам с ума си момента с пределна яснота и точност. В този момент Тенго пак беше просто десетгодишно момче, случайно отличаващо се в областта на математиката. Пред него се бе отворила нова врата, но нямаше представа какво го очаква от другата й страна. Чувстваше се безсилен и невеж. Емоционално объркан и немалко уплашен. Дотолкова поне му беше ясно. А и самото момиче сякаш не хранеше надежда да бъде разбрано на момента, на това място. Искаше само да е сигурно, че чувствата й ще стигнат до Тенго — натикани в малка здрава кутийка, опакована в чист лист хартия и завързана с тънко шнурче. Тя само слагаше кутийката в ръката му. И безмълвно му внушаваше: не е нужно да отваряш пакетчето тук и сега. Отвори го, когато му дойде времето. От теб сега искам само да го вземеш.
Тя вече знае куп неща, разсъждаваше Тенго. Неща, които на него все още му бяха неизвестни. Тя бе тази, която го водеше през тази нова арена. А тук в сила бяха нови правила, нови цели и нова динамика. Тенго нищо не знаеше. Но тя знаеше.
По едно време тя охлаби захвата на дясната си ръка върху Тенговата лява и без да каже нито дума, без дори да се извърне назад, напусна бързо класната стая. Тенго остана съвсем сам. През прозореца долитаха детски гласове.
В следващата секунда Тенго усети, че еякулира. Мощният спазъм продължи няколко секунди и изхвърли огромно количество сперма с един силен тласък. Къде отива спермата ми?, зачуди се обърканият Тенгов мозък. Не е прието човек да еякулира по този начин в класната си стая в основното училище. Ако някой го види, ще си има сумата неприятности. Но това вече не бе никаква класна стая в основно училище. Изведнъж осъзна, че е във Фука-Ери и че еякулира по посока на утробата й. А ни най-малко не желаеше подобно нещо. Но и не можеше да се спре. Нещата бяха излезли напълно извън неговия контрол.
— Не се тревожи — каза след малко Фука-Ери с обичайния си равен глас. — Няма да забременея. Все още не съм почнала да менструирам.
Тенго отвори очи и погледна Фука-Ери. Тя все още бе отгоре му и го гледаше от високо. Идеалните й гърди продължаваха да са пред очите му и да се движат при всяко спокойно, равномерно вдишване и издишване.
Прищя му се да я попита това ли е имала предвид под „ходене в котешкия град“. Що за място е този котешки град? Напъна се да оформи въпроса си в действителни думи, но мускулите на устата му отказваха да слушат.
— Налагаше се — каза Фука-Ери, сякаш бе прочела мислите му.
Както винаги, отговорът й бе кратък, но и не бе никакъв отговор.
Тенго пак притвори очи. Отишъл бе там, еякулира и се върна пак тук. Еякулацията му бе съвсем реална, изхвърлената сперма — също. И щом Фука-Ери казва, че се е налагало, значи, наистина се е налагало. Плътта му все още бе парализирана и безчувствена. А разпускането, което идва след еякулацията, обвиваше тялото му като в тънка мембрана.
Фука-Ери остана в тази си поза задълго. Изстиска на практика и последната му капчица сперма, като насекомо, което изсмуква нектар от цвете. Буквално и капчица не му остави подире си. После се изплъзна, без дума да каже, от пениса му, слезе от леглото и отиде в банята. Чак сега Тенго осъзна, че навън вече не гърми. И че силният дъжд неусетно е отминал. Градоносните облаци, висели тъй упорито над главите им, бяха изчезнали безследно. Тишината бе почти нереална. Чуваше единствено слабия шум от душа в банята. Тенго впери поглед в тавана и зачака плътта му да възстанови усещанията си. Дори след като бе еякулирал, продължаваше да е твърд, макар и малко по-слабо.
Част от съзнанието му бе все още в класната стая в основното училище. Допирът на пръстите на момичето бе оставил своя ярък отпечатък върху лявата му ръка. Не бе в състояние да я вдигне, за да я разгледа, но най-вероятно белезите от ноктите й все още червенееха върху дланта му. И пулсът му съдържаше останки от възбудата му. Плътният облак се бе вдигнал от гърдите му, но въображаемото пространство близо до сърцето му все още изпитваше приятната тъпа болка.