— Свърших — рече Аомаме. — Той спи сега. Доста зор видя да му мачкам мускулите. Оставете го да поспи известно време.
— Спи, казвате.
— Много дълбоко — поясни Аомаме.
Нула номер я изгледа право в очите. Надникна в зениците й. После бавно я огледа чак до пръстите на краката и обратно, като че търсеше нещо нередно.
— Това нормално ли е?
— Много хора реагират точно по този начин — заспиват, след като са се отърсили от екстремен мускулен стрес. Изобщо не е необичайно.
Нула номер отиде до вратата на спалнята, завъртя безшумно ръчката и открехна, колкото да надникне. Аомаме сложи дясната си ръка на кръста, за да може да извадя пистолета, ако се наложеше. Мъжът огледа положението в стаята в продължение на десет секунди, после се дръпна назад и затвори вратата.
— Колко време смятате, че ще му трябва да си отспи? Не можем да го оставим така на пода за постоянно.
— До два часа би трябвало да се наспи. Но дотогава не го безпокойте.
Нула номер погледна часовника си и кимна леко на Аомаме:
— Ясно. Ще го оставим така, както е. Искате ли да вземете душ?
— Нямам нужда от душ, но бих искала да се преоблека, ако е възможно.
— Разбира се. Банята е на ваше разположение.
На Аомаме, ако я питаха, хич не й и трябваше да се преоблича, а да изчезне оттам с максимална скорост, но не искаше по никакъв начин да предизвиква подозренията им.
И тъй като се бе преоблякла при идването си, длъжна бе да се преоблече и на тръгване. Влезе в банята, свали анцуга и прогизналото си от пот бельо, подсуши се с една кърпа и си сложи чисто бельо и памучния панталон и блузката, с които бе дошла. Напъха пистолета под колана, та да не се вижда отвън. И изпробва различни движения с тялото си, да се убеди, че няма да изглеждат неестествени. Изми лицето си със сапун и се среса. После взе да криви пред голямото огледало над умивалника лицето си във всички възможни гримаси, та да разпусне стегналите се от напрежението лицеви мускули. Докато върна нормалното си изражение. След толкова гримасничене малко се затрудни да си спомни кой точно бе нормалният вид на лицето й, но след няколко опита успя да се спре на приемливо факсимиле. Огледа най-старателно физиономията си в огледалото. Няма проблем, рече си. Това е нормалното ми лице. Ще мога дори да се усмихна при нужда. И ръцете ми не треперят. Погледът ми е стабилен. Аз съм си обичайната хладнокръвна Аомаме.
Нула номер обаче я бе огледал най-подробно при излизането й от спалнята. И вероятно бе забелязал следите от сълзи. Все нещо е останало след всичкото реване. Мисълта я попритесни. Няма начин онзи да не се е усъмнил за какво й е било да реве, докато разтяга мускулите на клиента си. Току-виж заподозрял, че нещо не е наред. Отворил е вратата на спалнята, отишъл е да види какво прави Вожда и е установил, че сърцето му е спряло…
Опипа с ръка зад гърба си дръжката на пистолета. Спокойно, заповяда си. Не бива да ме е страх. Страхът ще се изпише по лицето ми и ще възбуди подозрения.
Подготвена за най-лошото, Аомаме излезе от банята със сак в лявата ръка, дясната — свободна да се пресегне за оръжието, но в стаята нямаше никакъв признак на нещо необичайно. Нула номер стоеше в средата със скръстени ръце, замислен, с присвити очи. Конската опашка си беше на стола до вратата, откъдето наблюдаваше обстановката с ледения поглед на бомбардир в опашката на боен самолет, свикнал да седи съвсем сам и да оглежда небето с очи, които стават небесносини.
— Сигурно сте скапана — каза Нула номер. — Кафенце да ви предложа? Или някой сандвич?
— Благодаря за поканата, но след работа не съм в състояние да ям. Трябва ми поне час да си възвърна апетита.
Нула номер кимна. После извади дебел плик от вътрешния джоб на сакото си. Увери се в теглото му, след което го подаде на Аомаме:
— Тук, струва ми се, има и нещо отгоре над договорената цена на услугата. Както вече споменах, много държим цялото това ваше посещение да остане в тайна.
— Подкуп да си мълча ли? — пошегува се Аомаме.
— За положените допълнителни усилия — каза онзи, без изобщо да се усмихне.